Разположение на Област Велико Търново на картата на България.Герб на Велико Търново
Велико Търново е старата столица и най-големият град във Област Велико Търново. Разположена е в в полите на Предбалкана и е основен административен, индустриален, транспортен и университетски център на Област Велико Търново. още»
Крепостите Царевец, Трапезица, хълма Света гора, кварталите Асенов и Света гора, част от стария град
Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет. Портрет на Стефан Стамболов
Стефан Стамболов е роден на 31 януари (12 февруари нов стил) 1854 г. в Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Баща му е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на капитан Дядо Никола. Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов – Големия, отец Матей Преображенски – Миткалото, Христо Караминков – Бунито. Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет през август 1874 г.
В края на август 1878 г. Стамболов става един от учредителите на търновския комитет „Единство“, който си поставя за цел да предотврати териториалното разпокъсване на България, решено от Великите сили на Берлинския конгрес. още»
Обявяване на независимостта на България е провъзгласена на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година в Търново. Манифест за Обявяване на независимостта на България
В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.
Култура на Велико Търново
Търновска архитектура се развива в няколко етапа:средновековна търновска архитектура,възрожденска и съременна.
Крепостните стени, които са предпазвали главните ядра на Търновград, са били съставени от креалации. Между тях са се редували амбразури и мерлоните. Тези елементи са се наричали още „бойници“ и са служели за отбрана при нападение. Имало е вътрешни предпазни стени. Друго средство за защита е било т.нар. контрафорс. Според изворите височината на стените на хълма Царевец е варирала от 3,5 до 4,5 метра. Предполага се, че на такава височина са се издигали и стените на Трапезица и Момина крепост, а също така и на петте стени, които са заграждали Новия град. Дворецът е изграден на три нива, включващи Тронна сграда, Царски покои, други жилищни и административни зали, изби, водохранилище. Декориран е с мозайки, мраморни облицовки и стенописи.[2] Много от болярските жилища са имали вътрешни дворове, в центъра на които е имало параклиси или църкви. Шишмановата баня е една от малкото автентични творения на Търновската архитектура.
Търновската художествена школа е основно направление в българското изобразително изкуство от 13 век-14 век по името на столицата и главено културно средище на Втората българска държава, Търново.
Стенописите в църквите на Второто българско царство обхващат плътно всяка свободна повърхност- стените, сводовете, стълбовете, пиластрите, арките, апсидата. Разположението им е в хоризонтални пояси съобразено с каноните на иконописта.
Типични за Търновската школа са многобройните изображения на светци-воини. В Боянската църква например те са десет на брой. Особено често срещан е образът на свети Димитър Солунски, покровител на Асеневци, чиято популярност в България през 13-14 век е голяма.
В града е съществувала Търновска книжовна школа. До XVIII век в Църквата "Свети Петър и Павел" са се съхранявали безценни ръкописи и книги от Търновска дворцова библиотека.В града е имало елино-гръдско училище през османското робство.През началото на XX век в града е съществувал Народен университет.
Филиал на Институт по археология към Българска академия на науките
Институт по математика и информатика към Българска академия на науките
Първата аптека в града е открита през 1823-та година от Д-р Марко Павлов. През 1854 г. в града се открива втора аптека на Янаки Златев и д-р Маргарит. Хаджи Минчо Хаджистанев поема инициативата за събиране на средства от населението за строителство на болница. През 1854 г. се открива първата болница в града и България.
Религия и спорт
Патриаршески манастир
Великотърновска епархия е със седалище в град Велико Търново и архиерейски наместничества в Свищов, Никопол, Горна Оряховица, Габрово, Елена, Севлиево, Дряново и Павликени. След Покръстването на българите,по земите на Търновската епархия Православието става основна религия. След падането на Първото българско царство под византийско робство, тези земи са под духовното управление на Цариградската патриаршия. На 7 ноември папският легат кардинал Лъв помазва в Търново Василий със св. миро и го обявява за примас, но по стара преславска традиция Василий се нарича “Патриарх на цяла България”. В периода на турското робство Търновската митрополия преминава под духовното подчинение на Вселенската (Цариградската) Византийска патриаршия.[1] В епархията има 450 храма и 20 манастира, като в това число не влизат множеството недействащи, запустели и забравени манастири и черкви.[2]
В началото на века в града се създават първите футболни клубове "Левски","Янтра" и "Виктория".
Първоначално в Търновска област от началото на XX век, се провеждат първите срещи между непрофесионални отбори в градовете и селата. Отборът „Хаджи Славчев“ от Павликени през 1936/1937 година печели първия турнир на Търновската окръжна спортна област. През спортната 1942/1943 селата в областта участват в собствена спортна група, в която участват 8 отбора от Темениско, Бяла Черква, Златарица, Драгомирово, Джулюница, Добри дял, Калтинец и Драганово.
French
Deutsch
_-_Au%C3%9Fenansicht.jpg)
