Полско кралство – Уикипедия

Тази статия е за полските земи в Руската империя. За подобни наименования вижте Кралство Полша.

Полско кралство
Królestwo Polskie / Царство Польское
1815 – 1867/1915
      
Герб
Герб
Девиз: Z nami Bóg!
Господ е с нас
Химн: Pieśń narodowa za pomyślność króla
Полското кралство през 1815 г.
Полското кралство през 1815 г.
КонтинентЕвропа
СтолицаВаршава
Официален езикполски и руски
Неофициален езикполски, руски, идиш и немски
Религияримокатолицизъм
Форма на управлениеКонституционна монархия
Крал
1815 – 1825Александър I
1825 – 1855Николай I
1855 – 1881Александър II
1881 – 1894
1894 – 1915
Александър III
Николай II
История
Установено9 юни 1815
Конституцията е приета27 ноември 1815
Ноемврийско въстание29 ноември 1830
Януарско въстание23 януари 1863
Разпадане1867 / 1915(1)
Площ
128 500 km²
Население
По оценка от 18979 402 253
Преброяване3 200 000
ВалутаПолска злота
Предшественик
Варшавско херцогство Варшавско херцогство
Наследник
Привислински край Привислински край
Кралство Полша Кралство Полша
Днес част от Беларус
Литва
Полша
Бележки
  • (1): След Януарското въстание автономията е драстично ограничена. Няма съгласие дали Конгресна Полша е заменена от официално с Привислинския край (провинция на Руската империя), тъй като името продължава да се ползва и след 1864.
Полско кралство в Общомедия

Полското кралство (на руски: царство Польское; на полски: Królestwo Polskie), или известно още като Конгресна Полша (на руски: конгрессовая Польша; на полски: Królestwo Kongresowe) е названието на онези полски земи, които от 1815 до 1917 г. са в лична уния с Руската империя.[1]

Образувано е на Виенския конгрес, на който Русия получава по-голямата част от Варшавското княжество, Прусия – Великото херцогство Познан, а Австрийската империя – Галиция и град Краков.

Полското кралство заема централната част на Полша: Варшава, Лодз и Сувалки (част от Литва). Има площ от 127 хил. km² и население 2,7 млн. души (1816 г.).

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1815 г. участниците на Виенския конгрес определят новите граници в Европа. Русия предявява претенции над източните земи на Варшавското княжество, на територията на което е създадено автономно Полско кралство, което е в лична уния с Руската империя. Така руският император Александър I добавя към своята пълна титла и названието „Цар полски“. През ноември 1815 г. император Александър I триумфално влиза във Варшава, където дава либерална конституция, утвърждава нов герб на Полското кралство и назначава правителство начело с великия княз Константин Павлович.

Политиката на Александър I спрямо Полското кралство е благосклонна. Поощрява икономическото развитие на кралството и през 1825 г. руското правителство отменя митническата граница между Полското кралство и останалата част от Империята. По този начин руското правителство интегрира икономиката на Полското кралство и въвежда високи митнически такси на стоките, идващи от Австрия и Прусия.

След смъртта на Александър I на руския престол се възкачва неговият брат Николай I, който има консервативни възгледи и провежда твърда политика спрямо Полското кралство. За да покаже зависимостта на Полша от волята на руския император, той избира да бъде коронован в бившия кралски дворец „Замке“ във Варшава. След антируското Ноемврийско въстание от 1830 г. Николай I наказва Полското кралство, като го лишава от автономния му статут, унищожава полската армия и възстановява митническата граница.

Политиката на император Николай I се характеризира с усилване на русификацията на Полското кралство. През 1830 – 1840 г. в столицата Варшава са назначени първите чиновници с висок ранг от Санкт Петербург.

Следващият руски император Александър II амнистира участниците в полското въстание от 1830 – 1831 г. по случай своята коронация през август 1856 г., но след седем години, през 1863 г., избухва ново антируско въстание, известно под името Януарско въстание.

След потушаването на въстанието руският цар решава окончателно да „русифицира“ Полското кралство. Така названието „Полско кралство“ е премахнато и е заменено с термина „Привислие“ или „Привислински край“. В резултат на провежданата политика на засилена русификация, през 1860-те г. руското правителство изпраща в Полското кралство много чиновници от областта на правосъдието, образованието и здравеопазването, както и технически специалисти. През 1880 г. на цялата територия на Привислието руските власти забраняват изучаването на полски език в училищата. Политиката на русификация увеличава процента на руснаците, заемащи висши административни постове. Тя довежда до радикализация на полската интелигенция и политически елит и на 1 март 1881 г. полякът Игнати Гриневицки, член на радикалното движение „Народна воля“, убива при атентат руския император Александър II.

По време на Руската революция от 1905 – 1907 г. поляците също въстават и едно от исканията им е получаването на възможност за обучение на полски език. След края на бунтовете руският император издава манифест, с който отново са възстановени училищата с преподаване на полски език.

След началото на Първата световна война, през 1915 г., територията на Привислието е окупирана от войските на Централните сили и така Полското кралство е ликвидирано.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

губерния център на губерния площ (хил. km²) население (хил. души)1905
Варшавска губерния Варшава 17,6 2233
Калишка губерния Калиш 11,3 964
Келецка губерния Келце 10,2 899
Ломжинска губерния Ломжа 10,6 645
Люблинска губерния Люблин 16,9 1341
Петроковска губерния Петроков 12,2 1640
Плоцка губерния Плоцк 9,4 613
Радомска губерния Радом 12,4 917
Седлецка губерния Седлец 14,3 894
Сувалкска губерния Сувалки 12,4 629

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Глава на Полското кралство е руският император. От 1815 до 1830 г. Полша има своя конституция и се ползва с автономен статут.

Царе на Полша[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]