Покана за наемник – Уикипедия

Покана за наемник
Invitation to a Gunfighter
Режисьори	Ричард Уилсън
Продуценти	Стенли Крамър Ричард Уилсън
Сценаристи	Ричард Уилсън Елизабет Уилсън по история на: Хал Гудман Лари Клайн
В ролите	Юл Бринър Дженис Рул Джордж Сегал Пат Хингъл Стродър Мартин
Музика	Дейвид Раксин
Оператор	Джоузеф Макдоналд
Монтаж	Робърт К. Джоунс
Филмово студио	Stanley Kramer Productions Hermes Productions
Разпространител	Юнайтед Артистс
Жанр	уестърн
Премиера	14 октомври 1964
Времетраене	92 минути
Страна	САЩ
Език	английски
Бюджет	1,8 млн. щ.д.
Приходи	3,1 млн. щ.д.
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Покана за наемник“ (на английски: Invitation to a Gunfighter) е американски уестърн на режисьора Ричард Уилсън, който излиза на екран през 1964 година.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Ветеранът от Конфедерацията Мат Уивър се завръща у дома в Ню Мексико след Гражданската война и открива, че фермата му е била продадена от безскрупулен банкер на име Брустър, докато бъдещата му годеница Рут се е омъжила за друг човек, докато той е на война. Отсъствието на Уивър позволява на Брустър да склони жителите на града към собствените си фанатизирани предразсъдъци, расизъм и корумпирани методи, всичко това, за да може да получи финансов и безпрекословен контрол над града. Уивър, който вече знае много добре какъв е Брустър, изтръгва контрола върху фермата си чрез неправомерна употреба на сила. Това води до смъртта на съпруга на двойката, живееща във фермата, която им е продадена от Брустър.

Уивър получава помощ само от мексиканските жители на града, които винаги са имали добри отношения с него. Въпреки че на пръв поглед изглежда, че съпругът на Рут и други симпатизанти на Съюза в града показват омраза към вярността на Уивър към бунтовниците по време на войната, в действителност това е само фасада за по-дълбоки социални и лични проблеми, които засягат белите жители на града. Има расизъм и вродена безпомощност към гражданския дълг и социалното сближаване помежду им с небелите съжители на града, а именно мексиканците. Градът се обръща срещу Уивър и Брустър търси да наеме стрелец, за да се отърве от Уивър. Чернокожият френски стрелец на име Жул Гаспар д'Естен пристига и решава да остане в града, след като неговият дилижанс пристигна за почивка и забелязва отдалече привлекателната Рут. Джулс, който по-късно учи невежия град как да произнася правилно името му на френски, плаши платения стрелец, изпратен от Брустър, и решава да се заеме със задачата да убие Уивър – поне така вярват жителите на града.

Самият той не е непознат за злоупотребите с расизма (с чернокожа майка и бял заможен южняшки баща), Джулс е отгледан в културна среда, владее английски и френски, научен е да свири на клавесин, външно изглежда ерудиран, с добър външен вид и маниери, но възпитан да познава своето креолско място. Той се заема да разбере какво всъщност се случва в града и защо има смъртоносна злоба срещу Уивър. Неочаквано Джулс започва да впечатлява някои жители на града със своите джентълменски маниери, прояви на цивилизованост и лични форми на справедливост. Дори печели някои от тях. Докато се влюбва в озлобената Рут, която се чувства предадена от Уивър, защото я е изоставил, за да отиде на война и в крайна сметка се омъжва за мъж, когото не е обичала. Джулс открива, че сега той не иска да убие Уивър, а просто да си тръгне и то с Рут. Джулс разказва на Рут за себе си и въпреки че Рут намира много за възхищение в него, тя му казва, че няма да тръгне с него.

Разочарован от отхвърлянето на Рут, Джулс буйства в града, но не безразсъдно. Той се насочва към фирмите, които представляват това, което не е наред и което е явно гадно за града. Коварно, Брустър използва ръководството на града, за да сключи мир с Уивър, като признава за нечестното отнемане на фермата му. Той връща на Уивър нотариалния акт за фермата и предлага мир, но само при условие, че Уивър се справи със стрелеца, който в момента опустошава града. Уивър се колебае, но Брустър безскрупулно използва Рут, като казва, че Джулс, който е застрелял съпруга и, в момента е сам с нея. Уивър, който все още обича Рут, е ядосан и се съгласява да сключи мир с града и да тръгне след Джулс. Докато Уивър пристига в града, Джулс се готви да си тръгне. Джулс е предупреден от вече сприятелилите се мексиканци, че идват проблеми.

В този момент Уивър пристига и има напрегнато противопоставяне между двамата. Скоро на Уивър става ясно какви са намеренията на Джулс и Брустър разбира това: той се промъква до тях двамата и се опитва да застреля Джулс. Чува се вълна от изстрели, сред които Уивър, Брустър и Джулс, но само Джулс е сериозно прострелян. Той е отслабен, но все още контролира ситуацията и принуждава Брустър да падне на колене, да се извини и да признае всичките си престъпления. Сега на всички става ясно за какво всъщност е бил Жул; той беше ръката на възмездието и изкуплението. Джулс умира преди Брустър да успее да завърши атестацията си, но Уивър го принуждава да продължи; Брустър вади пистолет и Уивър го застрелва. Целият град, бели и мексиканци, заобикаля Джулс и всички заедно отнасят тялото му, за да бъде погребано, докато Рут и Уивър се хващат за ръце и следват заедно.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• „Покана за наемник“ в Internet Movie Database
• „Покана за наемник“ в Allmovie
• „Покана за наемник“ в Rotten Tomatoes