Подземна полевка – Уикипедия

Подземна полевка

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Червена книга на България

Незастрашен[2]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) клас: Бозайници (Mammalia) разред: Гризачи (Rodentia) семейство: Хомякови (Cricetidae) род: Сиви полевки (Microtus) подрод: Terricola вид: Подземна полевка (M. subterraneus)

Научно наименование

Microtus subterraneus (Selys, 1836)

Подземна полевка в Общомедия

[ редактиране ]

Подземната полевка (Microtus subterraneus), позната още като европейска подземна полевка е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространена е Централна и Източна Европа (вкл. България), Русия и Турция.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Тялото ѝ е дълго прибл. 10 см, а опашката – 3 до 4 см^[3]. Има относително малки очи и къси уши^[3]. Има пет мазолести издутини на задните си стъпала^[3]. Гърбът ѝ е тъмносив с кафяво-жълтеникави оттенъци, а коремът – сив^[3]. Отгоре опашката ѝ е сиво-кафява, а отдолу – белезникава^[3].

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространена е на територията на Западна, Централна и Югоизточна Европа, включително и в България, както и в южните и югозападните райони на Русия и Мала Азия^[3]. Разпространена е неравномерно в малочислени популации с ареал, съответстващ избрания тип местообитания^[3].

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Обитава зоната на лесостепите, смесените и широколистните гори^[3]. Предпочита места с висока тревна покривка и гъст подлес от храсти. Населява и редки гори и суходолни ливади, като достига субалпийския пояс от ливади и храсти^[3]. Голяма част от живота ѝ преминава под земята, откъдето идва и името на вида^[3]. Копае дълги и сложни ходове близко под повърхността на земята, понякога непосредствено под листната настилка^[3]. Изхвърля изкопаната пръст на купчинки на повърхността^[3]. Гнездото ѝ обикновено е скрито на ок. 25 см сред корените на дърветата^[3]. Живее на колонии, най-вече в южните райони на ареала си^[3]. Край входовете на дупките ѝ се забелязват пътечки по повърхността на тревата^[3].

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта се храни с коренища и луковици, през лятото с листа, а през есента и зимата със семена^[3]. Понякога яде и насекоми^[3].

Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Ражда от 3 до 7 малки 3 – 4 пъти в годината^[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]