Плиска – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Плиска.

Плиска

Отгоре надолу, отляво надясно: Главната порта към крепостта Плиска през 2016 г., Голямата базилика през 2015 г., ЖП гарата през 2019 г., православната църква „Св. цар Борис-Михаил“ през 2019 г., Народно читалище „Просвета – 1911“ през 2019 г.
Общи данни
Население892 души[1] (15 март 2024 г.)
26 души/km²
Землище34,356 km²
Надм. височина145 m
Пощ. код9920
Тел. код05323
МПС кодН
ЕКАТТЕ56770
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Каспичан
Златин Ценков
(ГЕРБ; 2023)
Кметство
   кмет
Плиска
Тонка Начева
(РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК)
Плиска в Общомедия
Средновековната базилика, средище на българската култура и писменост по време на Първото българско царство

Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България. Намира се на 6,2 km северозападно от град Нови пазар и на 7,2 km северно от гр. Каспичан, с гара по жп линия Варна-Русе през жп гари Каспичан и Самуил. Плиска е първата столица на Дунавска България от 681 до 893 г.[2]

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

В изписания на средновековен гръцки език Чаталарски надпис на хан Омуртаг името на града е ΠΛСΚΑ.

Паметник на Карел Шкорпил и Фьодор Успенски

История[редактиране | редактиране на кода]

Под по-късната средновековна Голяма базилика са открити останки от късноантична църква с кръстовиден план, най-вероятно мартирий (т.е. построена на място, свързано със смърт и погребение на свещеномъченик).[3]

Първа българска държава[редактиране | редактиране на кода]

Градът израства на мястото на по-старо славянско селище, както подсказва чисто славянското му име Плиска.[2] Старо наименование на селището е Абоба (Ağa Baba). Близо до него археолози от археологичния институт на Руската академия на науките в Цариград разкриват през 1899 – 1900 г. средновековния град Плиска или Плъсков (старобълг. Пльсковъ), столица на България (Първото българско царство) от края на VІІ в. до около 893 г., когато столицата се премества в Преслав. Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура.

Сведения за създаването на столицата при хан Аспарух (681 – 701) се съдържат в т. нар. Български апокрифен летопис: „Онь (Испор цар) съзыда в Плюска град...“. Свидетелството обаче е с късна дата (най-рано XI век), има апокрифно-легендарен характер и е възможно да не е достоверно. Най-ранният документ за столицата е гръкоезичният надпис (821 – 822 г.), изсечен върху знаменитата Чаталарска колона, намерена на средновековен кръстопът северозападно от днешното село Хан Крум (тур. Чаталар) през 1905 г. В неговия текст тя е наречена Plskas ton kanpon, т.е. „лагерът на Плиска“ и се споменава изрично като постоянна владетелска резиденция на хан Омуртаг (814 – 830). Името е гръкоезичен превод на автентичното прабългарско название от VIII-IX в., записано във византийските съчинения от X-XI в. като Pliskouba и Pliskoba. Наставката ouba, oba там е дума със самостоятелно значение: „голямо селище от степен, лагерен тип“. Затова името е родствено на степни градове, столици на номадски народи в Централна и Средна Азия, в района на Кавказ и степите на Източна Европа и може да се преведе аналогично „слънчевият град“ или „блестящ, бял град“.[4][5][6][7]
Първото споменаване от източници на събития в Плиска е за 763 – 764 г., а последните споменати събития са от 1087 – 1088 г.

Плиска – Голямата базилика

Основните реставрирани постройки от първата българска столица се намират на около 3 km северно от днешния град Плиска. Останките от средновековния град заемат площ около 23 km². Той е бил обкръжен с вал и земен ров, пълен с вода, широк до 10 m, дълбок до 7 m и с дължина над 20 km. Зад този ров е започвал външният град, в който са живеели занаятчии и селяни. В сърцевината му е бил вътрешният град, а в центъра – ханското селище, в което е имало малък дворец с мощни отбранителни стени, наречен Цитаделата, голям дворец и базилика, строена с каменни блокове. Вътрешният град има форма на неправилен трапец със страни по посоките на света от 612 до 788 m. Дебелината на стените е до 2,60 m. Всяка стена е имала порта, от които са разкрити три. До една от портите е открит таен изход, който отвеждал далеч от стената и бил почти незабележим.
Първият дворец в Плиска е бил дървен. Това проличава от откритите при разкопките дупки от набити в земята колове. По времето на хан Крум е построен първият каменен дворец. За това свидетелстват византийски хронисти, които описват превземането и унищожаването на Плиска от император Никифор Геник през 811 г. Крумовият дворец е бил с размери повече от 70 на 60 m, на 2 етажа, с височина около 10 m заедно с кулите. В музея е изложена възстановка на двореца. Хан Омуртаг изгражда нов дворец, по-малък по размери, но със запазени основи и голяма част от приземния етаж. В сградата е имало жилища за хана и за неговите гости. На втория етаж е била тронната зала. Дворецът е имал собствен водопровод, запазен и до днес.
Третата част на Плиска е Цитаделата. В нея се намирало основното жилище на хана и неговото семейство. Тя е оградена с допълнителна крепостна стена. Близо до двореца на Омуртаг е било култовото средище на прабългарската столица.[4]

Паметник на Хан Аспарух
Разкопки в града

В Плиска българския владетел княз Борис покръства българския народ през 864 г. Друго изключително важно събитие свързано с българите е посрещането на създателите на славянската азбука Светите братя Кирил и Методий в първата българска столица.[8]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Градът е в развалини от ХVІІ в. Повечето камъни от крепостните стени и дворцовия комплекс са откраднати за изграждане на къщи в съвременното село Плиска и околните селища. (Това е масова практика на населението, живеещо около археологически обекти и резервати, например Чѐрвен и Перперек.)

В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура. Сред костните останки от IX – X в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, от които най-голям интерес представляват изчезналите към средата на XX в. от страната брадат лешояд (Gypaetus barbatus) и див колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus). Освен това са намерени находки от гарван (Corvus corax), голяма белочела гъска (Anser albifrons, както и многобройни останки от домашна кокошка[9] По-късно там са открити и останки от домашна кокошка (Gallus gallus domestica), домашна гъска (Anser anser), дропла (Otis tarda), ловен сокол (Falco peregrinus), скален/домашен гълъб (Columba livia), както и от домашно магаре (Equus africanus asinus), домашна свиня (Sus scrofa domestica), домашна коза (Capra aegagrus hircus) и др. Тези находки доказват практикуването на лов, животновъдство и соколарство в древната ни столица.[10]

В съседство с Плиска се намира старобългарският курган в Нови Пазар.

Княжество България[редактиране | редактиране на кода]

През 1914 година в града е основана кредитна кооперация „Надежда“.

През османското владичество градът носи името Абоба (Ağa Baba). Той възвръща старото си име през 1925 година.

Народна република България[редактиране | редактиране на кода]

Република България[редактиране | редактиране на кода]

От есента на 2006 г. резерватът има нова музейна сграда и нова експозиция. Музеят е много добре подреден с интересни възстановки и подробни табла. В близост до музея е и гробът на археолога Карел Шкорпил, когото древната българска столица е завладяла до такава степен, че да поиска да бъде погребан там.

Гробът на Карел Шкорпил в стария град Плиска

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[11]

Година на
преброяване
Численост
19851451
19921366
20011194
2011906
2021795

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]

Численост Дял (в %)
Общо 906 100,00
Българи 726 80,13
Турци 54 5,96
Цигани
Други
Не се самоопределят 31 3,42
Не отговорили 92 10,15

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Княз Борис I-Михаил (852 – 889 г.) приема християнството за официална религия. През 862 – 863 г. сключва съюз с Лудвиг Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от папата в Рим.

В града има православен храм „Св. цар Борис“, който е построен през 1925 г. Свещеник е прот. Андрей Стефанов от гр. Нови пазар.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В град Плиска функционират едно основно училище (ОУ „Свети Паисий Хилендарски“), една детска градина (ЦДГ „Детелина“) и едно читалище (Читалище „Просвета – 1911“).[13]

Читалище „Цар Борис“[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Цар Борис“ е създадено по инициатива на Хр. Семерджиев, Рачо Христов, Петко Драганов и Димитър Дочев. основано е през 1911 и до 1936 година се помещава в частни постройки.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Музей в Плиска

В Плиска се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз:

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • ФК Плиска – отборът е взимал участие в „А“ Аматьорска футболна група

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 2 май се провежда църковен събор по случай канонизирането на княз Борис.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на цар Борис I в съвременния град Плиска
  • Аспарух (640 – 701), български владетел
  • Тервел (неизвестно – 721), български владетел
  • Кормесий (неизвестно – 738), български владетел
  • Севар (неизвестно – 753), български владетел
  • Кормисош (неизвестно – 756), български владетел
  • Винех (неизвестно – 760), български владетел
  • Телец, български владетел
  • Савин (неизвестно – 766), български владетел
  • Умор, български владетел
  • Токту, български владетел
  • Паган (неизвестно – 768), български владетел
  • Телериг (неизвестно – 777), български владетел
  • Кардам (неизвестно – 802), български владетел
  • Крум (неизвестно – 814), български владетел
  • Омуртаг (неизвестно – 831), български владетел
  • Маламир (неизвестно – 836), български владетел
  • Пресиян (неизвестно – 852), български владетел
  • Борис I (Михаил) (неизвестно – 907), български владетел
  • Владимир (Расате)(неизвестно – след 893), български владетел
  • Симеон I (864 (865) – 927), български владетел

Други[редактиране | редактиране на кода]

На града са наречени булевард „Плиска“ в Шумен,[15] улица „Абоба“ в квартал „Крива река“ (Карта) и улица „Плиска“ в квартал „Лагера“ (Карта) в София, улица „Плиска“ в Пловдив, Варна, Русе, Плевен, Стара Загора, Велико Търново, Разград, Силистра, Враца, Асеновград, Димитровград, Благоевград, Пазарджик, Хасково, Кърджали, Ямбол, Сандански, Дупница, Велинград, Вършец, Карлово, Ихтиман и др.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Антонова, Вера. Плиска – Водач на археологическите обекти и музея. София, Наука и изкуство, 1967. ISBN 1571026560.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. а б Антонова 1967, с. 3.
  3. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 103.
  4. а б Шуменска област, Енциклопедия – издателство „Захарий Стоянов“, София, 2011 г.
  5. Иван Танев Иванов – ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ, ВЪЗМОЖНА СЕМАНТИКА НА ИМЕТО ПЛИСКА.
  6. Община Каспичан, Общински портал на България.
  7. Георги Сотиров – Езикът на Константин Велики (1/4)], От Сътрудници, 16.08.2005 г.
  8. rozali.com
  9. Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67.
  10. Boev, Z. 2016. New animal remains from Pliska, the medieval capital (10 c. AD) of Bulgaria, (Shumen Region, NE Bulgaria). – ZooNotes, 87: 1 – 3 (2016) www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg ISSN 1313 – 9916.
  11. Cities of Bulgaria // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
  12. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
  13. uchilishta.guide-bulgaria.com
  14. Двор на кирилицата, комплекс „Стара Плиска“
  15. [1]