Плейстоцен – Уикипедия

Класификация на Кватернера
Международна Северозападна Европа
Серия Подсерия Етаж Надетаж Етаж хил. години
Холоцен 0 < 11,5
Плейстоцен Късен
плейстоцен
Тарантий (без име) Weichselien 11,5 - 116
Eemien 116 - 128
Среден
плейстоцен
Йоний Saalien 128 - 238
Oostermeer 238 - 243
(без име) 243 - 324
Belvedere 324 - 338
(без име) 338 - 386
Holsteinien 386 - 418
Elsterien 418 - 465
Cromerien - 465 - 850
Ранен
плейстоцен
Калабрий
Бавелий - 850 - 1070
Менапий -  
Валий -  
Ебуроний -  
Геласий Тиглий - 1800 - 2400
Претиглий - 2400 - 2588

Плеистоцен (на английски: Pleistocene, от гръцки πλεῖστος — най, над и καινός — нов, съвременен) е геоложка епоха, започнала преди 2,58 млн. години и завършила преди 11,5 хил. години. Епохата на плеистоцена се предшества от тази на плиоцена, а е последвана от тази на холоцена. За него са характерни няколкото ледникови периода. Разделя се на ранен, среден и късен плеистоцен. Той е третата епоха на периода на неогена и 6-ата епоха на ерата на ценозоя. Също така съвпада с края на палеолита в археологията.

Автор на термина е шотландският учен Чарлз Лайъл в книгата си „Основи на геологията“ (1830).

Растителност[редактиране | редактиране на кода]

Плеистоценската ледена тундра е била обрасла с растения като: Тревиста върба (на латински: Salix herbacea), Бреза - джудже (на латински: Betula nаnа), Планинско омайниче (на латински: Dryas octopetala), Артемизия (растение) (на латински: Arthemisia), треви, мъхове и лишеи. В райони на юг от на субарктичната зона горите се увеличават, като съвременната тайга. Броят на видовете е в противоречие със съвременната висока растителност, което предполага прегрупиране на растителните асоциации по време на периоди на изменение на климата.

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Тежките климатични промени по време на ледниковия период са оказали сериозно въздействие върху фауната и флората. С всяко настъпване на леда, големи площи на континентите стават напълно необитаеми, и растения и животни, отстъпват на юг пред настъпващите ледници, като са изложени на огромен стрес. Този стрес е резултат от драстичните климатични промени, намаляване на жизненото пространство, и по-трудното намиране на храна. Масовото измиране на едри бозайници (мегафауна), коeто включва мамути, мастодонти, саблезъби котки, глиптодони (огромни броненосци), земни ленивци, ирландски лосове, пещерни мечки, и късомуцунести мечки, започва в края на плеистоцена и продължава в холоцена. Неандерталците също изчезват през този период. В края на последния ледников период, студенокръвни животни, по-малки бозайници, като дървесни мишки, мигриращи птици, и по-бързи животни като белоопашат елен заменят мегафауната и мигрират на север. Измиранията са особено тежки в Северна Америка, където изчезват конете и камилите.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

www.museumruse.com Архив на оригинала от 2010-11-25 в Wayback Machine.