French
DeutschПланински кристал – Уикипедия
| Планински кристал | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | SiO₂ |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 7 |
| Плътност | 50 000,86 g/cm³ |
| Планински кристал в Общомедия | |
Планинският кристал (на гръцки: κρύσταλλος, означаващо „лед“) е безцветна и прозрачна разновидност на минерала кварц[1] – силикат, представляващ една от кристалните модификации на чист SiO2.[2][3] Твърдоста на планинския кристал по скалата на Моос е 7[4], а плътността му – 2,65 g/cm3. Кристалите му са с тригонална сингония и имат вид на шестоъгълна призма.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Чисти, бездефектни планински кристали се срещат рядко и се ценят високо. Практическо приложение намират тези с големина от 3 до 5 сантиметра. Големи находища има в Урал, а също така в Бразилия, Канада, САЩ, Япония, Австралия и Алпите. Използват се в радиотехниката и оптиката за изработка на призми, лещи и други. Планинският кристал се счита за полускъпоценен камък и се използва за направата на ювелирни изделия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Той е известен още от дълбока древност. Предмети, изработени от планински кристал са намерени в Мексико, Гърция, Китай, Япония и на други места по света. Келтските друиди използват планинските кристали в своите магически практики още 2000 години пр.н.е. и по всяка вероятност, практиката за гадаене с кристални сфери датира още оттогава. Днес най-голямата сфера от планински кристал без никакви вътрешни дефекти или несъвършенства се намира в Националния музей по естествена история във Вашингтон, САЩ. Тя е с диаметър 32,7 cm, тежи 48,5 kg и е изработена през 1924 – 1925 г. в Китай.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 181.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Кварц Quartz // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 297.
- ↑ кристал // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 25 април 2024.
- ↑ архивно копие, архив на оригинала от 24 декември 2011, https://web.archive.org/web/20111224055712/http://www.vantony.com/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/6/%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB.htm, посетен на 27 май 2012
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||