Плакат – Уикипедия

Плакат за Олимпийските игри през 1920 година

Плакат (от немски: Plakat, – обява, афиш) е изображение в голям размер, съпроводено с кратък текст и пригодено да бъде залепено на стена или колона. В повечето случаи плакатът съдържа и двете – графично изображение и текст, но в редки случаи може да се състои или само от текст, или само от изображение. Неговата цел е агитационна, рекламна, информационна или образователна. Размерът е 60x90 cm, но практически се срещат всякакви размери. Те трябва да привличат вниманието и да синтезират важна информация за изложба, филм, конференция или друго събитие. Основна роля за привличане на вниманието играят специфичните шрифтове, ярките цветове и интересните символи.

Печат[редактиране | редактиране на кода]

За производството на плакати се използват много технологии за печат.[1][2] Въпреки че повечето плакати се произвеждат масово, те могат да бъдат отпечатани и ръчно или в ограничена серия.[3][4] Повечето плакати се отпечатват от едната страна, а задната остава празна, което е по-подходящо за прикрепване към стена или друга повърхност. Pin-up плакатите обикновено се отпечатват на стандартна копринена хартия формат А3 в пълен цвят. Когато се купуват, повечето плакати, предлагани в търговската мрежа, често се навиват на руло в цилиндрична тръба, за да се гарантира транспортирането им без повреди. След това навитите на руло плакати могат да се изгладят под налягане в продължение на няколко часа, за да се възстанови първоначалната им форма.

Търговска употреба[редактиране | редактиране на кода]

През 1890-те години плакатно изкуство е широко получило широкое разпространено в различни части на Европа, като рекламира всичко - от велосипеди до бикоборство.[5][6] Много плакати имаха големи художествени достоинства. Сред тях са плакати, рекламиращи потребителски стоки и развлечения, както и събития като Световни панаири и Колониални изложения.

Политическа употреба[редактиране | редактиране на кода]

През 1960-те години на Запад се наблюдава разцветът на поп арт и протестните движения; и двете използват широко плакати и допринасят за възраждането на плакатите по това време.[7][8][9] Може би най-известните плакати са тези, изработени от френските студенти по време на така наречените "събития" от май 1968 г.[10] По време на студентските бунтове в Париж през 1968 г., а и за много години напред, стилизираният плакат на Джим Фицпатрик на марксисткия революционер Че Гевара (по снимка, Guerrillero Heroico) също се превръща в обичаен младежки символ на въстанието.[11]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Poster // www.britannica.com. Посетен на 26 март 2024 г.
  2. A brief history of the poster design and printing // amazingworkz.com. Посетен на 26 март 2024 г.
  3. Lithograph vs. Poster — What's the Difference? // www.askdifference.com. Посетен на 26 март 2024 г.
  4. How to Tell the Difference Between Different Types of Art Prints // blog.ha.com. Посетен на 26 март 2024 г.
  5. What is Poster? // robertjacobs.art. Посетен на 26 март 2024 г.
  6. The History of Posters // postermemorabilia.com. Посетен на 26 март 2024 г.
  7. The Psychedelic Poster Craze of the 1960s // www.saturdayeveningpost.com. Посетен на 26 март 2024 г.
  8. A Brief History of Protest Art // www.format.com. Посетен на 26 март 2024 г.
  9. A brief history of protest art from the 1940s until now - in pictures // www.theguardian.com. Посетен на 26 март 2024 г.
  10. Printing a Revolution: The Posters of Paris ’68 // www.nytimes.com. Посетен на 26 март 2024 г.
  11. Che Guevara: Revolutionary and Icon // books.google.com. Посетен на 26 март 2024 г.