Пишеща машина – Уикипедия

Патентът на К. Шолс (1867 г.)
Пишещото кълбо на Хансен (1870 г.)
Пишеща машина „Smith Premier“ от края на XIX век
Механична пишеща машина на кирилица Robotron-20, произведена през 80-те години на ХХ век в ГДР
Електронна пишеща машина Canon от 1989 г.

Пишещата машина е машина, при която чрез натискане на клавиши се отпечатва текст, най-често върху хартия. Пишещите машини са механични, електромеханични и електронни.

Използването на пишещата машина като уред става изключително масово през 20 век, когато възниква и една от най-разпространените професии за жени – машинописка, а умението да се пише на машина става изискване за редица професии. С разпространението на персоналните компютри, комплектовани с принтери, ползването на пишещи машини почти е прекратено.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият изобретател, получил патент за реална идея за създаване на пишеща машина, е инженерът Хенри Мил от Англия през 1714 г. През 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт патентова машина, наречена от него типограф, която според Музея на науката в Лондон е първата пишеща машина.

Впоследствие ред изобретатели от други държави патентоват различни пишещи машини:

Решаващо значение има патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс (САЩ) на 23 юни 1868 г. 5 години по-късно (1 март 1873 г.) фирмата E. Remington and Sons започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 г. същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.

В началото на XX век е създадена известната италианска компания за производство на пишещи машини „Olivetti“.

През април 2011 г. е закрит заводът за производство на пишещи машини в Мумбай, принадлежащ на индийската компания Godrej and Boyce. Събитието е отразено в редица съобщения в СМИ като „затварянето на последния завод за пишещи машини“,[1][2][3] но новината скоро е опровергана.[4][5][6]

През ноември 2012 г. заводът Brother произвежда пишеща машина, наречена „последната, произведена във Великобритания“, която подарява на лондонския Музей на науката.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андрей Величко. Завершилась эпоха пишущих машинок // Компьюлента, 2011-04-26. Архивиран от оригинала на 2011-11-12. Посетен на 2011-12-12.
  2. CBC News. World's last typewriter plant stops production // 2011-04-26. Посетен на 2014-05-29. A previous version of this story did not clearly state that Godrej & Boyce appears to be the world's last maker of mechanical typewriters, which operate solely on human power. Numerous other manufacturers continue to make several types of electric typewriters.
  3. В Индии закрылась последняя в мире фабрика по производству печатных машинок // Газета.ru, 2011-04-26. Посетен на 2014-05-29.
  4. Wite Out? World's 'last typewriter factory' apparently isn't // Content.usatoday.com, 2011-04-26. Архивиран от оригинала на 2013-07-15. Посетен на 2012-03-30.
  5. Romenesko, Jim. Reports of typewriter’s death are premature // Poynter.org, 2011-04-26. Архивиран от оригинала на 2013-07-15. Посетен на 2012-03-30.
  6. Memmott, Mark. Has The Last Typewriter Factory Closed? Not Really // Npr.org, 2011-04-26. Архивиран от оригинала на 2013-07-15. Посетен на 2012-03-30.
  7. UK's 'last typewriter' produced // BBC, 2012-11-20. Посетен на 2014-05-29.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]