Питър Бойл – Уикипедия

Питър Бойл
Peter Boyle
американски актьор
Питър Бойл (1978)
Питър Бойл (1978)

Роден
Питър Лаурънс Бойл – младши
Починал
ПогребанИзточен Хамптън, САЩ

Националност САЩ
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1966–2006
Награди ЕмиНай-добър гостуващ актьор в драматичен сериал:
1996 Досиетата Х
Семейство
БащаПитър Бойл – старши
МайкаАлис Бойл
СъпругаЛорейн Алтърман
(1977–2006; смъртта му)
Деца2

Уебсайт
Питър Бойл в Общомедия

Питър Бойл (на английски: Peter Boyle) е американски филмов, театрален и телевизионен актьор. [1] Роден през 1935 година, починал през 2006 година, носител на награда „Еми“.[2]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Питър Лаурънс Бойл – младши на 18 октомври 1935 г. в Нористаун, Пенсилвания. Родителите му, Алис и Питър Бойл -старши, са от ирландски произход. По-късно семейството се премества във Филаделфия, където в периода 1951-1963 г. баща му има успешна кариера като телевизионен водещ.

Възпитан като римокатолик, Бойл-младши посещава училищата „St. Francis de Sales School“ и католическата момчешка гимназия „West Philadelphia Catholic High School For Boys“. След завършване на училище той прекарва три години като послушник в католическия орден „Institute of the Brothers of the Christian Schools“. През 1957 г. Бойл получава бакалавърска степен в римокатолическия университет „La Salle University“, но в крайна сметка напуска ордена, тъй като не се чувства призван за религиозен живот. Докато е още във Филаделфия, той работи като телевизионен оператор за едно готварско шоу наречено „Television Kitchen“.

През 1959 г. Бойл завършва военна школа „Officer Candidate School“ и постъпва на служба във Военноморските сили на САЩ, където обаче не се задържа дълго поради получено нервно разстройство.

Установявайки се в Ню Йорк, той започва обучението си по актьорско майсторство при Ута Хейгън, докато успоредно работи като пощенски чиновник и главен келнер в ресторант. Започва да изпълнява ролята на дебелото ченге Мъри в пиесата „Стари приятели“ на Нийл Саймън с когото тръгва на гастрол из страната. В Чикаго Бойл напуска трупата, за да се присъедини към местния импровизационен театър „The Second City“.

Пробива си в киното Питър Бойл прави през 1970 г. с изпълнението на главната роля във филма „Джо“, за което получава положителни акламации от критиката, въпреки породилата се полемика за показаното насилие и използването на нецензурен език.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Името му нашумява в началото на 1970-те години на миналия век, най-вече с изпълнението на ролята на „чудовището“ във филмовата пародия на Мел БруксМладият Франкенщайн“ (1974). По това време изиграва и малка роля в класиката на Мартин Скорсезе - „Шофьор на такси“ (1975). Най-голяма популярност обаче му носи участието в ситуационната телевизионна комедияВсички обичат Реймънд“, където в периода от 1996 г. до 2005 г. изиграва ролята на Франк Бароун. За тази роля той получава 7 номинации за наградата Еми. През 1996 г. Бойл е удостоен с наградата за участието му в епизода „Последната почивка на Клайд Бръкман“ от третия сезон на сериала „Досиетата Х“.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1970 Джо Joe Джо Къран Джон Авилдсън
1972 Кандидатът The Candidate Марвин Лукас Майкъл Ричи
1973 Приятелите на Еди Койл The Friends of Eddie Coyle Дилън Питър Йейтс
1974 Младият Франкенщайн Young Frankenstein чудовището Мел Брукс
1975 Шофьор на такси Taxi Driver Уизард Мартин Скорсезе
1987 Уолкър Walker Корнелиус Вандербилд Алекс Кокс
1988 Червена топлина Red Heat Командир Лу Донъли Уолтър Хил
2004 Скуби-Ду 2: Чудовища на свобода Scooby-Doo 2: Monsters Unleashed Старецът Уикълс Раджа Госнел

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля бележки
1995 Досиетата Х The X-Files Клайд Брукман Сезон 3; епизод 4 (53); „Последната почивка на Клайд Брукман“
1996–2005 Всички обичат Реймънд Everybody Loves Raymond Франк Бароун

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.imdb.com
  2. Peter Boyle Awards // IMDb. Посетен на 15 октомври 2014. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за