Пирамида (архитектура) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пирамида.
Пирамидата (от гръцки: πυραμίς) е сграда или съоръжение, чиято форма наподобява геометричното тяло пирамида – горните повърхности са до известна степен подобни на триъгълници и се събират в една точка. Основите на пирамидите могат да бъдат триъгълни, четириъгълни или многоъгълни, като най-често срещана е квадратната основа с четири триъгълни горни стени.
Когато по-голямата част от масата е концентрирана близо до основите, формата на пирамидите се доближава до идеалната форма на еднаква якост, т.е. напреженията от тежестта на конструкцията биха се разпределили равномерно в целия обем на конструкцията. Този факт дава възможност на много древни цивилизации да изграждат устойчиви монументални паметници без добро познаване на механиката.
В продължение на хиляди години най-големите строителни конструкции в света са пирамиди – първо Червената пирамида, а след това Хеопсовата пирамида, и двете в Египет. Хеопсовата пирамида е и единственото от Седемте чудеса на света, оцеляло до наши дни, а остава все още и най-високата пирамида в света. Пирамидата с най-голям обем е Голямата пирамида в Чолула в Мексико.
Древни паметници
[редактиране | редактиране на кода]Африка и Близкия изток
[редактиране | редактиране на кода]Месопотамия
[редактиране | редактиране на кода]Предполага се, че първите подобни на пирамиди съоръжения, са строени в Месопотамия. Те се наричат зикурати и изглежда са боядисвани с ярки бои. Тъй като са строени от кирпич, както много месопотамски паметници, днес са запазени малко останки от зикурати.
Египет
[редактиране | редактиране на кода]Най-известните пирамиди в света са тези, строени в Древен Египет – огромни съоръжения от тухли и камък, някои от които са сред най-големите конструкции в света. Строителството на пирамиди в Египет достига своя апогей около 2575 – 2150 година пр.н.е.[1] Към 2008 година в Египет са известни 138 пирамиди.[2][3] Египтяните покриват стените на пирамидите с полиран бял варовик, съдържащ голямо количество морски вкаменелости,[4] но голяма част от това покритие е паднало или е използвано за строителството на нови сгради.
Хеопсовата пирамида е най-голямата в Египет и една от най-големите в света. Площта на основата ѝ е 52 600 m². До построяването на Кьолнската катедрала през 1311 година тя е най-високата конструкция в света. Хеопсовата пирамида е едно от Седемте чудеса на света и единственото от тях, оцеляло до наши дни.
Нубия
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че пирамидите обикновено се свързват с Египет, в Нубия, днес на територията на Судан, има 220 пирамиди, най-големият брой такива паметници в една държава.[5] Те са концентрирани в три археологически обекта и са строени за гробници на владетелите и владетелките на Напата и Мерое.[6] Макар и повлияни от египетските, нубийските пирамиди се отличават от тях. Те са значително по-малки и с по-стръмни стени. В Нубия пирамиди се строят до около 300 година.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Нигерия
[редактиране | редактиране на кода]Една от уникалните структури на културата игбо са пирамидите Нсуде в нигерийския град Нсуде, в северен Игболанд. Десет пирамидални структури са изградени от глина и кал. Първата базова част е с обиколка около 20 метра и височина 1 метър. Обиколката на следващото ниво е към 15 метра. Кръглите купчини продължават до върха. Структурите са били храмове на бог Ала, за когото се смята, че живее на върха; богът живее на пръчка в горната част. Конструкциите са положени на групи от по пет успоредни една на друга. Тъй като е построена от глина и кал, като Дефуфа в Нубия, конструкцията се разваля с времето и е имало периодични достроявания.[7]
Азия
[редактиране | редактиране на кода]Китай
[редактиране | редактиране на кода]В Китай има повече от 100 пирамиди. Всички китайски пирамиди служат за гробници. Първият император, който е погребан в пирамида е първия император от династията Чин.
Индия
[редактиране | редактиране на кода]В Индия има много пирамиди направени от гранит, направени по време на Империята Чола, много от които са още в религиозна употреба. Примери за такива храмове пирамиди са Храмът на Брихадишвара в Танджавур, Храмът в Гангаиконда Чолапурам и Храмът на Айраватешвара в Дарасурам. Но най-голямата такава пирамида е в Шрирангам, Тамил Наду.
Индонезия
[редактиране | редактиране на кода]Освен менхир, каменни маси и каменни статуи, Австронезийската мегалитна култура в Индонезия също е оставила след себе си земни и каменни стъпаловидни пирамидни структури, наречени „пунден берундак“, открити в Панггуянган близо до Цисолок[8] и в Ципари близо до Кунинган.[9] Причините за изграждане на каменни пирамиди включват местните вярвания, че духовете на предците обитават планините и високите места.[10]
Стъпаловидната пирамида е основният дизайн на будисткия паметник на Боробудур от 8-ми век в Централна Ява.[11] Въпреки това, по-късните храмове в Ява са повлияни от индийската индуистка архитектура; това се вижда в извисяващите се кули на храма Прамбанан. В Ява през 15-ти век, през късния период на Маджапахит, се възраждат местните австронезийски елементи; това се вижда в храма Сукух, който донякъде наподобява мезоамериканската пирамида, както и стъпаловидни пирамиди на планината Пенангунган.[12]
Източна Азия и Таджикистан
[редактиране | редактиране на кода]В Източна Азия будистките ступи обикновено са били представяни като високи пагоди. Въпреки това, някои пирамидални ступи остават в ограничени области. Има теория, че тези пирамиди са вдъхновени от паметника на Боробудур чрез суматрански и явански монаси.[13] Има подобен будистки паметник и във Вранг, Таджикистан.[14][15] В света има поне 9 будистки стъпаловидни пирамиди, 4 от бившата провинция Кьонгсан в Корея, 3 от Япония, 1 от Индонезия (Боробудур) и 1 от Таджикистан.[13][15]
Америка (Южна и Северна)
[редактиране | редактиране на кода]Народите на централна и Южна Америка са строили пирамидите си главно с религиозни цели. Мезоамериканските пирамиди – като правила са със стъпалообразна конструкция с храмове на върха, като не приличат на египетските пирамиди и приличат повече на зикуратите на Месопотамия. Най-голямата пирамида в централна Америка е най-голямата в света по обем. Пирамидите в Мексико се използвани основно за човешки жертвоприношения. Има данни, че през 1487 г., при повторното освещаване на Теночтитлан, за четири дни са пренесени в жертва над 80 000 души. Една от вероятните причини според някои изследователи е екологичната катастрофа, довела до липсата на храна в региона.[16]
Ацтеки
[редактиране | редактиране на кода]Ацтеките са народ с богата митология и културно наследство, доминирали централно Мексико по време на XIV – XVI век. Столицата била Теночтитлан – днешния Мексико сити. Ацтекската архитектура много приличала на маянската. Едни от най-известните пирамиди, строени от ацтеките са: Великата Пирамида в Теночтитлан, висока 60 метра, пирамидите при Малиналко и тези при Темпло Майор.
Маи
[редактиране | редактиране на кода]Маите са започнали да строят церемониални сгради преди приблизително 3000 години. Много от тези пирамиди са свързани с определено майско божество. Маянските пирамиди имат много различни форми, в зависимост от периода им на строене и функцията им. Едни от най-известните пирамиди са: пирамидите при Алтун Ха, пирамидите при Каракол, Комалкалко, Копан, Чичен Ица – където е имало най-много пирамиди, Ел Мирадор, Ла Данта – което е и името на най-голямата маянска пирамида (храм), която е висока 79 метра и достига до 2 800 000 m3; също много известни са и пирамидите при Ел Тигре, Лос Монос, Паленке, Тикал и Уксмал. Най-големите пирамиди в Теночтитлан са пирамидите на слънцето и луната; Пирамидата на Слънцето е най-голямата пирамида в Америка след Великата Пирамида на Чоула. Пирамидата на Луната се намира на края на Улицата на Мъртвите.
Тарасканци
[редактиране | редактиране на кода]Известни са със строенето на пирамиди с Т-образни стъпала. Най-известната пирамида, строено от тях е пирамидата при Цинцунтан.
Теочтитланци
[редактиране | редактиране на кода]Теочтитланците са цивилизация, съществувала в периода 300 г. пр.н.е. – 500 г., обитавала голяма част от Мексико. Цивилизацията на Теочтитланците рухнала през 550 г. Най-известните теочтитлански пирамиди са пирамидите при Теочтитлан, при Ксочикало и при Тула.
Северна Америка
[редактиране | редактиране на кода]Много общества в Северна Америка строили големи подобни на пирамиди сгради, които приличали на могили. Най-известната такава сграда е тази при Монкс Маунд в Каокия, чиято основа е по-голяма от тази на Великата Пирамида в Гиза. Въпреки че функцията на тези конструкции още не е известна, археолозите смятат, че са играли важна роля в религиозните обичаи на местните народи.
Европа
[редактиране | редактиране на кода]Испания
[редактиране | редактиране на кода]Пирамидите от Гуимар са пирамидални шестстъпално изпълнени структури, изградени от лава без използването на хоросан. Те са разположени в град Гуимар на остров Тенерифе на Канарските острови. Те са от 19 век и тяхната първоначална функция се предполага, че е за селскостопанска техника от времето на създаването им.
Традициите на местното население, както и оцелелите изображения показват, че подобни структури могат да бъдат намерени на много места на острова. С течение на времето облицовката им е свалена и използвана за строителен материал. В самия Гуимар е имало девет пирамиди, от които оцеляват само шест.
Франция
[редактиране | редактиране на кода]През римския период са били построени много пирамиди във Франция, но единствената оцеляла до днес се намира във Фаликон във Френската Ривиера. Тя е построена над Пещерата на прилепите. Построена е от малки, неправилни по форма камъни, но е частично разрушена. Въпреки че много от горната част на пирамидата липсва, долната ѝ част е много добре запазена.
Точният произход и предназначение на пирамидата не са известни, но се предполага, че е била построена от римски легионери, изповядващи египетски религиозни култове.
Рим
[редактиране | редактиране на кода]Към края на 1 век пр.н.е. е била построена Пирамидата на Цестий, която е висока 27 метра, която съществува и до днес край Порта Сан Паоло на хълма Авентин. Друга пирамида на име Мета Ромули е била построена в Агер Ватиканус, но била унищожена през 15 век.
Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Намерени са основи на пирамиди, които най-вероятно са били използвани като храмове.
Средновековна Европа
[редактиране | редактиране на кода]Много пирамиди били използвани при християнската архитектура по време на феодалната ера. Такава сграда е например катедралата Сан Салвадор в Овиедо, Испания.
Съвременни пирамиди
[редактиране | редактиране на кода]Формата на пирамидата се използва в много съвременни сгради:
- Една от най-известните е стъклената пирамида във вътрешния двор на Лувъра, построена през 1980-те години
- В Сан Франциско има изграден небостъргач, който заради пирамидалната си форма се нарича Transamerika Piramid
Галерия съвременни пирамиди
[редактиране | редактиране на кода]- Пирамида в Stockport, Великобритания
- Пирамида на Карлсруе, Германия
- Музей в Ханой, Виетнам, изпълнена като обърната обратно пирамида.
- Пирамида Summum, Солт Лейк Сити, Юта, САЩ
- Словашко радио и телевизия като обърната пирамида, Братислава, Словакия.
- Комплекс в Казан, Русия
- Сграда в Бадан-Баден, Германия
- Сграда в индустриална зона в Trzin
- Сграда за международни конференции Tokyo Big Sight в Токио, Япония изпълнена с четири обърнати пирамида
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Time Line of Ancient Egypt // National Geographic Society, 2009. Архивиран от оригинала на 2008-12-17. Посетен на 18 август 2010.
- ↑ Slackman, Michael. In the Shadow of a Long Past, Patiently Awaiting the Future // The New York Times, 17 ноември 2008. Архивиран от оригинала на 2009-04-17. Посетен на 12 април 2010.
- ↑ Lehner, Mark. The Complete Pyramids: Solving the Ancient Mysteries. Thames & Hudson, 2008. ISBN 9780500285473. с. 34.
- ↑ Viegas, Jenifer. Pyramids packed with fossil shells // ABC, 2008. Посетен на 18 август 2010.
- ↑ Sudan's past uncovered // BBC News, 9 септември 2004. Посетен на 12 април 2010.
- ↑ Harkless, Necia Desiree. Nubian Pharaohs and Meroitic Kings: The Kingdom of Kush. AuthorHouse, 2006. ISBN 1425944965.
- ↑ Basden, G. S(1966).
- ↑ Pangguyangan // Dinas Pariwisata dan Budaya Provinsi Jawa Barat. Архивиран от оригинала на 2019-12-24. Посетен на 2022-01-26. (на индонезийски)
- ↑ I.G.N. Anom, Sri Sugiyanti, Hadniwati Hasibuan. Hasil Pemugaran dan Temuan Benda Cagar Budaya PJP I. Direktorat Jenderal Kebudayaan, 1996. с. 87.
- ↑ Timbul Haryono. Sendratari mahakarya Borobudur. Kepustakaan Populer Gramedia, 2011. ISBN 9789799103338. с. 14.
- ↑ R. Soekmono. Pengantar Sejarah Kebudayaan Indonesia 2. Kanisius, 2002. ISBN 9789794132906. с. 87.[неработеща препратка]
- ↑ Edi Sedyawati, Hariani Santiko, Hasan Djafar. Candi Indonesia: Seri Jawa: Indonesian-English, Volume 1 dari Candi Indonesia, Indonesia. Direktorat Pelestarian Cagar Budaya dan Permuseuman, Seri Jawa. Direktorat Jenderal Kebudayaan, 2013. ISBN 9786021766934.
- ↑ а б 古代における塔型建築物の伝播 ボロブドゥールと奈良頭塔の関係について // Посетен на March 7, 2021.
- ↑ Salopek, Paul (October 2, 2017). "The Ruby Sellers of Vrang". National Geographic Magazine. Archived from the original on March 8, 2021. Retrieved March 7, 2021.
- ↑ а б Salopek, Paul (July 14, 2015). "ブァン仏教遺跡と熊山遺跡の比較検討" (PDF). National Geographic Magazine. Archived (PDF) from the original on June 15, 2021. Retrieved March 7, 2021.
- ↑ The Enigma of Aztec Sacrifice Архив на оригинала от 2022-10-04 в Wayback Machine.. Natural History, April 1977. Vol. 86, No. 4, pages 46 – 51.