Пинин – Уикипедия

Пинин (кит. 拼音, pīnyīn, буквално „свързане на звуци“) е транскрипция на китайския език на основа на латинската азбука. В Китайската народна република (КНР) пинин има официален статут.

Пинин е приет през 1958 година и е адаптиран през 1979. Днес се използва в цял свят като официална латинска транскрипция на имената и названията в КНР.

Тук ще направим опит за подобна транскрипция на български.

Произношение[редактиране | редактиране на кода]

Основното използване на пинин в китайските училища е да се усвои книжовният китайски език – мандарин. Поради голямото разнообразие от говорни езици в Китай, децата, общувайки у дома на майчиния си език, изучават говоримия Мандарин в началното училище посредством пинин.

Произнасянето на думата в китайския условно може да се раздели на начало и окончание на думата. Началото се състои от стартова съгласна или полугласна, докато окончанието се състои от всички възможни комбинации на междинните звуци (полугласните предхождат гласните) и завършва на гласна или съгласна (акорд).

Начало[редактиране | редактиране на кода]

Във всяка клетка по-долу горният ред индикира фонема от международната фонетична азбука, средния ред – пинин, а долният – съответния български звук.

	Двуустнени (двубърнени)		Устнено-зъбни	Артикулярни	Венечно-небни		Ретрофлексни		Венечно-небни		Небни	Заднонебни
Преградни	[p] b б	[pʰ] p п			[t] d д	[tʰ] t т						[k] g г	[kʰ] k к
Носови	[m] m м			[n] n н
Преградно-проходни					[ts] z дз	[tsʰ] c ц	[ʈʂ] zh дж	[ʈʂʰ] ch ч	[tɕ] j дз	[tɕʰ] q ц
Проходни			[f] f ф		[s] s с		[ʂ] sh ш	[ʐ]¹ r ж	[ɕ] x с			[x] h х
Странични					[l] l л
Приблизителни				[w]² w у			[ɻ]¹ r р				[j]³ y й

¹/ɻ/ фонетически може да бъде /ʐ/ (звучна ретрофлексна проходна съгласна). Произношението варира сред различните диалекти и звуковете не са разглеждат като две отделни фонеми.
² буквата „w“ може да бъде разглеждана като начална или крайна, като произношението ѝ варира между /w/ и /u/
³ буквата „y“ може да бъде разглеждана като начална или крайна, като произношението ѝ варира между /j/ и /i/

Установеното подреждане (с изключение на w и y), произлиза от систамена на Джуин:

б п м ф

д т н л

г к х

дз ц с

дж ч ш ж

дз ц с

Окончания[редактиране | редактиране на кода]

Лявата колона на таблицата по-долу индикира стартовия звук на окончанието, а първият ред заключителните (акорд) звуци на пинин, докато вътрешните клетки указват съответния български звук.

Среда	Акорд	A	E	I	IR	N	NG	NR	O	R	U
A	а			ай	ар	ан	ан	ар	ао
E	ъ			ей		ън	ън	ър		ар
I	и	я	йе								ю
IA	я					ян	ян		яо	яр
O	о						ун			оу	оу
U	у			уей		ун		уър	уо
UA				уай		уан				уар
W		уа									у
Y	я	йе		и							ю

В китайския език звукът ю е доста употребяван и звучи в широка гама от мекото ьо, през смекченото йю до нормалното наше ю и приповдигнатото към края юй. За изписванети му в пинин могат да се използват съчетания като: ü, üa, üe, io, iu, yu, you.