French
DeutschПингвин на Адели – Уикипедия
| Пингвин на Адели | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Hombr. & Jacquinot, 1841 | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Пингвин на Адели в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Пингвин на Адели (Pygoscelis adeliae) е нелетяща птица от раздел Пингвиноподобни. Един от най-разпространените видове пингвини. Това е средно голям пингвин, дълъг около 70 cm. Живее по югоизточните брегове на Антарктида и на някои съседни острови. Гнезди на многочислени колонии по равни или скалисти места близо до морето.
Пингвинът на Адели се връща винаги на едно и също място за гнездене. Мъжките излизат от морето в началото на пролетта, заемат малка територия и започват да строят примитивно гнездо от камъни. Когато пристигне женската, се съвкупяват и заедно довършват строежа на гнездото.
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Пингвинът на Адели се храни с главоноги и риби, които през летните месеци са в изобилие във водите край антарктическия континент.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Женската снася две яйца и докато мъжкият ги мъти, влиза да се храни в морето.
След 10 дни се връща и го сменя.
Пингвинчетата се излюпват след около 35 дни и родителите се редуват да ги хранят, слагайки в устата им уловена риба. Преди идването на зимата малките вече са самостоятелни и влизат в морето.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Pygoscelis adeliae (Hombr. & Jacquinot, 1841). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Морска фауна: Пингвини. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 27 – 28. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)