Петър Стоянов – Уикипедия

Петър Стоянов
български политик
Роден	25 май 1952 г. (71 г.) Пловдив, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Политика
Професия	Адвокат
Партия	СДС (1989 – 1996/2002 – 2007)
Народен представител
XXXVII НС   XL НС
2-ри президент на Република България
22 януари 1997 – 22 януари 2002
Семейство
Братя/сестри	Емил Стоянов
Съпруга	Антонина Стоянова
Петър Стоянов в Общомедия

Петър Стефанов Стоянов е български юрист, адвокат по професия, политик и 2^-ри президент на Република България, между 22 януари 1997 и 22 януари 2002 г. Владее свободно немски език и английски език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Петър Стоянов е роден е на 25 май 1952 г. в Пловдив, България в семейството на Стоянка Стоянова (23 февруари 1928 – 24 февруари 2015) и Стефан Стоянов (23 декември 1920 – 22 май 2009). Потомък е по бащина линия на род от родопското село Манастир.^[1]

През 1976 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

През 1990 г. става говорител на Съюза на демократичните сили (СДС) в Пловдив, а през 1992 г. поема длъжността на заместник-министър на правосъдието в кабинета на СДС, оглавяван от Филип Димитров.

Избран за председател на Юридическия съвет на СДС през май 1993 г. През 1994 г. е избран за депутат в XXXVII народно събрание. През същата година става заместник-председател на парламентарната група на СДС и заместник-председател на Комисията за младежта, спорта и туризма.

През 1995 г. е избран за заместник-председател на СДС, отговарящ за вътрешната политика и е на този пост до 1996 г, когато става президент. От 2005 до 2007 е председател на СДС.

Президентски и вицепрезидентски избори, 1996 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 1 юни 1996 г. печели предварителните избори за президент с 66% от 870 000 гласа и е издигнат за кандидат за президент от Обединените демократични сили (ОДС). Той е първият български политик, който води предизборната си кампания освен в обичайните медии и в Интернет и е първият кандидат за държавен глава, който публично декларира, че целта на мандата му ще бъде членството на България в НАТО и Европейския съюз, определяйки го като „цивилизационен избор“ на страната.

На 2 ноември 1996 г. е избран официално за президент на Република България с 2 502 517 гласа или 59,73% в екип с Тодор Кавалджиев за вицепрезидент.

Полага клетва като президент на републиката на 19 януари 1997 г. Встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г. Той е първият български държавен глава след 1971 година, който не е бил член на комунистическата партия.

Мандат[редактиране | редактиране на кода]

Още в началото на своя мандат Петър Стоянов се сблъсква с най-драматичната криза в новата история на България. Повече от месец десетки хиляди протестират срещу управлението на БСП. След подаването на оставка от социалистическия премиер – Жан Виденов, председателят на БСП Георги Първанов и определеният за нов министър-председател Николай Добрев идват при държавния глава със състава на новия кабинет на БСП. Тъй като в 37-ото Народно събрания БСП има абсолютно мнозинство, с което да гласува новия кабинет на бившата Комунистическа партия, Президентът Стоянов отказва да предложи кабинета на БСП в парламента и в същия ден, на 4 февруари 1997 г. свиква Консултативен съвет за национална сигурност с представители на всички политически сили. Именно по време на този Консултативен съвет БСП са принудени да се откажат от мандата си за съставяне на нов кабинет и така с решаващата роля на новоизбрания държавен глава се слага край на политическата криза. Президентът Стоянов назначава служебен кабинет начело с тогавашния кмет на София, избран от СДС, Стефан Софиянски и насрочва нови парламентарни избори, спечелени от Съюза на демократичните сили.

По искане на президента Стоянов назначеният от него служебен кабинет подава официално молба за членство на България в НАТО. Също така Петър Стоянов играе важна роля в разрешаването на Косовската криза, като категорично подкрепя Алианса.

България започва активни преговори за присъединяване към Европейския съюз, които са ключови за последващото приемане на страната.

България ратифицира рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и става непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

През 1999 г. за първи път американски президент посещава България. По покана на Стоянов Бил Клинтън прави историческо тридневно посещение между 21/23 ноември.

По време на мандата си става първият държавен глава в света, подписал закон с електронен подпис. Петър Стоянов е член на Интернет общество - България, от 21 юли 2000 г.

Оригиналът на „История славянобългарска“ е върнат в манастирската библиотека на Зографския манастир на 12 януари 1998 г. по негово решение.^[2]

Неуспешна кандидатура за втори президентски мандат, 2001 г.[редактиране | редактиране на кода]

Петър Стоянов се кандидатира за втори президентски мандат през 2001 г., но губи на втория тур от Георги Първанов, въпреки че първоначалните социологически проучвания сочат в негова полза.

По време на телевизионен дебат с участието на Богомил Бонев Стоянов изважда секретна папка, в която Бонев е уличен в контакти със съмнителни лица. Водещият Иво Инджев я прочита в ефир. В разгара на споровете репликата на другия водещ на диспута Светла Петрова е „така рискувате, най-големият победител от диспута да е Георги Първанов“, който не участва заради среща с избирателите. Популярното мнение е, че действията на Стоянов отблъскват много от гласоподавателите и с умереното си поведение Първанов печели гласовете на колебаещите се.

Петър Стоянов не получава пълната подкрепа от нито една политическа партия. ДПС категорично подкрепя кандидата на бившата Комунистическа партия, Георги Първанов, независимо от репресиите, на които са подложени българските турци от БКП по време на „Възродителния процес“.

Преди началото на кампанията Стоянов е подкрепен от СДС, но в хода на кампанията избирателите са разколебани от двусмислени изказвания на лидери и говорители на Съюза на демократичните сили. Въпреки очакванията, че НДСВ, което малко преди това е спечелило парламентарните избори с абсолютно мнозинство, ще подкрепи Стоянов, това не се случва. По време на втория тур лидерът на движението и тогавашен премиер Симеон Сакскобургготски обявява, че няма да гласува, като се мотивира с желанието да спести на държавата разходите за необходимото пътуване до с. Баня, където е адресно регистриран и това разколебава неговите последователи и избиратели.

Стоянов губи изборите за втори президентски мандат и това слага началото на края на съюза на демократичните сили, подкрепян с много надежди и очаквания след падането на комунизма в България.

След 2001 г.[редактиране | редактиране на кода]

Петър Стоянов е водач на листите на ОДС за парламентарните избори на 25 юни 2005 г. в Пловдив и Смолян и е избран за депутат. От 1 октомври 2005 г. е председател на СДС, като на 22 май 2007 г., след поражението на партията на изборите за Европейски парламент подава оставка. Остава депутат в парламента до 14 септември 2007 г., когато по негова молба Народното събрание гласува да бъдат прекратени правомощията му като народен представител.^[3]

Членства[редактиране | редактиране на кода]

От 2010 година е президент на Център за глобален диалог и сътрудничество във Виена. Съпредседател е на Световния проект за справедливост във Вашингтон. Член е на Попечителския съвет на Александрийската библиотека, член на борда на Международния център за толерантност, диалог и сътрудничество между различните култури и религии „Низами“, член е на фондация „Клинтън глоубъл инишиатив“.^[4]

Признание и отличия[редактиране | редактиране на кода]

• На 17 септември 2022 г. на тържествена сесия на Столичния общински съвет е удостоен със званието Почетен гражданин на София.^[5][6]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Петър Стоянов е женен за Антонина Стоянова, бивш дипломат, работи в Световната организация за интелектуална собственост в Женева. Те имат син Стефан (р. 1979) и дъщеря Теофана (р. 1990). Братът на Петър Стоянов, Емил Стоянов е избран през 2009 г. за евродепутат от партията ГЕРБ.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

• Защо България е за награждаване на Петър Стоянов. – София: изд. вестник София, 1987.
• ((mk)) Македонија во времето на балканската и правата светска воjна (1912 – 18), Петър Стоянов. – Скопие: Институт за национална история, 1969.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Петър Стоянов
• В Общомедия има медийни файлове относно Петър Стоянов
• Официален сайт на Петър Стоянов

п б р ←   Президент на България (22 януари 1997 – 22 януари 2002) → Желю Желев · Петър Стоянов · Георги Първанов · Росен Плевнелиев · Румен Радев

Нормативен контрол CONOR.BG FAST GND ISNI Koninklijke LCCN NKC Народно събрание PLWABN Стража IdRef VIAF WorldCat