Петър Ников – Уикипедия

Петър Ников
	Петър Ников
български историк
Роден	19 май 1884 г. Бургас, Източна Румелия
Починал	15 ноември 1938 г. (54 г.) София, Царство България
Учил във	Виенски университет
Научна дейност
Област	История, византология
Работил в	Софийски университет
Семейство
Подпис

Петър Ников Попов е български историк, професор в Софийския университет. Следва история и византология в Мюнхен и Виена от 1904 до 1912 година. Доктор по философия на Виенския университет от 1912.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1884 година в семейството на Нико Попов. Гимназиален учител във Варна в 1915 - 1920 година. Редовен доцент по история в Софийския университет през 1920 - 1923. Извънреден (1923 - 1935) и редовен професор (1935 - 1938). Като редовен професор завежда катедрата по българска история. Декан на Историко-филологическия факултет в годините 1931 -1932 и 1937-1938. Председател на Българското историческо дружество (1935 - 1938). Дописен (от 1923) и редовен член на БАН (1937). Секретар на Историко-филологическия клон на БАН (1937 - 1938). Член на Българския археологически институт от 1933. Член е на Македонския научен институт.^[1]^[2]

На Петър Ников е наречена улица в квартал „Надежда II“ в София (Карта).

Ников, Петър. Възраждане на българския народ. София, 1929.
П. Ников, „История на Видинското Княжество до 1323 година“. ГСУ ИФФ, XVIII – 1922
П. Ников, „Принос към историческото изворознание на България и към историята на Българската църква“. Сп. на БАН, ХХ, 1921
П. Ников, „Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци“. Известия на историческото дружество в София, кн. VII-VIII, 1928 г.
В. Н. Златарски, П. Ников – Българска историческа библиотека.

↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 188.
↑ Любенова, Л. Петър Ников. Жизнен път и научно дело. Изд. Наука и изкуство. С., 1986, 211 с.