Петър Манджуков (бизнесмен) – Уикипедия

Тази статия съдържа излишни суперлативи. Можете веднага да подобрите статията, като премахнете излишните суперлативи и се съсредоточите върху неутралното представяне на обекта на статията, подкрепено с авторитетни източници и съобразено с препоръките и правилата на Уикипедия.

Петър Атанасов Манджуков (роден на 2 юни, 1942 г.) е български предприемач и общественик.

Той е почетен гражданин на градовете Пловдив и Сопот, носител на орден „Стара планина“ I степен. Дипломиран машинен инженер по специалност „Технология на машиностроеното“, работил като технолог във Вазовски машиностроителни заводи (Сопот), през 1999 г. той основава дружеството „ПМ Груп“ АД, по-късно преименувано на „Манджуков“ АД. В годините на прехода към пазарна икономика Петър Манджуков бързо се утвърждава сред водещите търговци на резервни части за машини, произвеждани в страните от бившия Съветски съюз.

Във втората половина от живота си, с цел реализация на благотворителни инициативи, Петър Манджуков основава фондация „Петър Манджуков“ (26 юли 2012 г.) и фондация „Фамилия Манджукови“ (12 януари 2019 г.), които работят в частна и обществена полза. Той е съучредител на Сдружението на фамилния бизнес в България. Семейният герб на семейство Менджукови с девиз „Съзидание, достойнство, благородство“ отразява дълбоката му жизнена философия, свързана със съхранение на родовата памет и поддържане на високи морални устои във всички начинания.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 юни 1942 г. в Пловдив, с родители Вера Петрова Алиянска и Атанас Косев Манджуков. Баща му работи в леярска работилница „Балкан“, като минава целия професионален път – от чирак, през калфа, до майстор леяр. През 1943 г. баща му е мобилизиран в българските войски в Македония. Сестра му Люба Манджукова почива от туберкулоза през 1947 г. Брат му Любомир се ражда през 1949 г., който заради музикалния му талант е включен в оркестъра на Военноморското училище във Варна.

Поради ангажиментите на бащата семейството се мести постоянно от Горна Оряховица в Пловдив и обратно. По-късно се установява в гр. Сопот. Там Петър завършва основно и средно образование с отличен успех. Участва в средношколски бригади, отбива военна служба във военно-морския флот на България. Дипломира се като инженер по „Технология на машиностроенето“ от Машинно-електротехническия институт в София. Завършва и външна търговия във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София през 1979 г.^[1]

Сътрудничество на ДС[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. Комисията по досиетата обявява, че през 1982 г. е привлечен като секретен сътрудник (ОРОН) на Държавна сигурност.^[2]

Бизнес[редактиране | редактиране на кода]

Начален период[редактиране | редактиране на кода]

Петър Манджуков е сред най-младите главни технолози на ВМЗ Сопот. През годините заема много високи управленски постове в сферата на машиностроенето. През 1974 г. е научен сътрудник II степен на ЦНИИТМАШ в София, а до 1977 г. заема същата позиция в ДСО „Металхим“ в Сопот. От 1977 до 1985 г. е главен специалист във ВТО „Кинтекс“.

През 1985 г. се връща от Алжир в България и става заместник генерален директор по производствените въпроси на ДСО „ЗММ“ и първи заместник генерален директор на българо-съветското обединение „Иваново - ЗММ“, чийто генерален директор е Владимир Кабаидзе, признат по онова време сред най-добрите стопански ръководители в целия Съветски съюз. По времето на НРБ Манджуков заема редица постове във външнотърговски дружества. Професионалната му кариера го отвежда като инженер и търговец в държави на континентите Африка, Азия и Европа.

Принципен конфликт[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1980-те години сериозен принципен конфликт с ръководствата на българското и съветското машиностроене го изваждат завинаги от производството. Манджуков се противопоставя на твърдението, че недостатъците в производствените резултати се дължат на работата на българските предприятия, и изтъква, че производствената стиковка е неизгодна за българската страна. През май 1989 г. изнася реч пред ЦК на БКП в Националния дворец на културата, в което твърди, че наложените цени не съответстват на разходите за производство, а предприятията участници в обединението от Хасково, Михайловград и София са губещи. Записът от изказването е изпратен на Тодор Живков, а дни по-късно Петър Манджуков е отстранен от длъжност.^{[източник? (Поискан преди 96 дни)]}

Предприемач след 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

Политическите и икономическите промени от 1989/1990-та г. го заварват като представител на „ЗММ“ в СР Македония, СФРЮ. През първите години Манджуков използва специализираните си знания и контакти в областта на машиностроенето и бързо се утвърждава сред водещите търговци на резервни части за машини, произвеждани в бившия Съветски съюз. Безукорната му репутация на търговец и специалист по машиностроене му отворят много врати и пътеки по света, труднодостъпни за заетите по онова време търговски представители на специализирана продукция.^{[източник? (Поискан преди 96 дни)]}

През 1999 г. Манджуков основава дружество „ПМ Груп“ АД като правоприемник на фирми, създадени през периода след 1990 г. През октомври 2007 г. „ПМ Груп“ АД се преименува на „Манджуков“ АД. Новото име на дружеството цели да подчертае ясно фамилния принцип на организация. Дружеството развива активна дейност в областта на медиите, машиностроенето, търговията, строителството, винарството и алтернативните енергийни източници.

Манджуков е член на Управителния съвет на Съюза на издателите на всекидневници в България, издател е на в-к „Дума“ и собственик на „Балкан Българска Телевизия“.

Учредител и президент е на Голф клуб Bulgarian Seniors Golf Association. Член е на Управителния съвет на Италианската търговска камара в България и председател на консултативния съвет към Българо-китайската търговско-промишлена камара.

През 2014 г. Манджуков закупува 80 % от капитала в националния клуб ЦСКА (София) и става член на Надзорния съвет, а синът му Ивайло Манджуков е избран за член на Управителния съвет^[3]. Манджуков е физическото лице с най-голям брой акции в клуба. След поредица скандали в клуба през април 2015 Манджуков прекратява инвестициите си и напуска ЦСКА, като прехвърля акциите си на Гриша Ганчев и Илиян Инджов^[4].

Манджуков е основен акционер в дружеството „Приста Рисайклинг“ АД, а синът му Ивайло Манджуков е изпълнителен директор^[5]. Дружеството участва не само като инвеститор, но също и като съизпълнител, осъществявайки цялостна инженеринговата дейност по проекта – Завод за преработка на отработени масла в гр. Ангрен, Узбекистан. Ръководител на строителството на завода в Узбекистан е Ивайло Манджуков. Проектът е дело на смесеното дружество „Уз – Приста Рисайклинг“, създадено с постановление на президента на Република Узбекистан. В него влизат българската компания „Приста Рисайклинг“ с 51 % и „Узнефтепродукт“, дъщерна компания на „Узбекнефтегаз“, с 49 %. Използвана е високотехнологична техника за преработка на отработени масла до получаване на свежи базови масла, годни за влагане в традиционно маслено производство.

На 18 май 2016 г. министър-председателят на България Бойко Борисов и президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев откриват завода за преработĸa на отработени масла.^[6] Πycĸането му в eĸсплоатация осигурява намаляване на замърсяването с опасни отпадъци на oĸолната среда, спомага за намаляване на нерегламентираното депониране на отработени масла в oĸолната среда, обезпечавайĸи едновременно с това свежа суровина за производство на готови масла.

В гр. Николаев, Украйна групата на „Приста Рисайклинг“ инвестира в малка рафинерия, разположена на площ от 1,69 хектара. Дружеството „Евро Медия БГ“ ЕООД (част от холдинг „Манджуков“ ООД), е акционер и инвеститор в Ad Venture Radio BV (холандско дружество), в партньорство с Карл Хабсбург-Лотринген и Христо Грозев. Дружеството е собственик на капитала на Radio Kraina FM, което се излъчва в 26 града в Украйна и онлайн. От 2021 г. Дружеството „Евро Медия БГ“ ЕООД е и издател на сп. L’Europeo.

През 2018 г. дружество „ПАМ Солар“ ООД е преименувано на „Манджуков“ ООД, с управители Иванета Манджукова и Петър Манджуков. Новото дружество е универсален правоприемник на „Манджуков“ АД и става дружество-майка. Като дъщерни дружества в холдинговата структура на „Манджуков“ ООД са обособени отделните бизнес дейности, развити от семейство Манджукови. Контролът е придобит и упражняван чрез прякото участие на дружеството-майка „Манджуков“ ООД в дейността на дъщерните дружества. В състава му влизат: „ПМ прес“ ООД (издател на седмичника TV Cага), „Машиноекспорт България“ ЕАД, ЗММ АД, „ЗММ Солар“ ЕООД, „Евро Медия“ ЕООД. Петър Манджуков е изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите.

През ноември 2019 г. с решение на Министерския съвет № 651/ 04.11.2019 г. се открива почетно консулство на Република Узбекистан в Република България, ръководено от почетен (нещатен) консул, за какъвто е определен Петър Манджуков. Откриването на почетно консулство на Узбекистан в София е с цел да се допринесе за задълбочаване и разширяване на двустранното сътрудничество в дългосрочен политически и икономически аспект.

Семейство Манджукови развива дейност в областта на недвижимите имоти – покупко-продажба, отдаване под наем на офиси, апартаменти. Дружеството е собственик на офисни сгради „Бизнес център Премиум“ I и II (всеки по 12 етажа, разположен на централен софийски булевард); престижна административна сграда в кв. Бояна; луксозни апартаменти за жилищни и офис нужди на топ места в София; апартаменти в Созопол и много паркоместа.

Друга дейност на холдинг „Манджуков“ ООД, чрез ЗММ „Солар“, е свързана с производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, посредством 2 изградени соларни централи, 2 от които са в землището на с. Сбор, Пазарджишко и централа от покривен тип в София. Наземните централи са с инсталирана мощност 4979 kWp всяка, а покривната – 949 kWp. За изграждането на централите са използвани услугите на международни специализирани компании.

Фирмата на Петър Манджуков „Агро Легаси“ ЕООД притежава около 20 000 декара, които отдава за преработка.

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Възгледите на Петър Манджуков представляват смес между капиталистическо предприемачество и силно изразена социална чувствителност.^{[източник? (Поискан преди 96 дни)]}

Социално неравенство[редактиране | редактиране на кода]

За предприемача Манджуков, неравенството в съвременния свят се изостря до неприемливите граници, в които бедни и богати обитават „едва ли не различни планети“. Той допуска, че обусловена от стремежа на заможните хора да консумират все повече, и да се концентрира обществен ресурс в група заможни хора, тази социална пропаст ще доведе до нови социални революции в близките десетилетия. Предотвратяването на този остър социален сблъсък, Петър Манджуков вижда в установяването на нови обществени отношения.

Адекватно разпределение[редактиране | редактиране на кода]

Манджуков отделя особено внимание на социалното неравенство и ролята на богатите в преразпределението на богатството. Бизнесменът е убеден, че социално адекватното разпределение на общественото богатство е от основно значение не само за правилното развитие на обществото, но и за неговото оцеляване. Според Манджуков трябва да бъдат поставяни ограничения пред наложения консумативен нагон на индивида и да се залагат основите на възпитание в обществото, в което да се стимулира творческото и естетично начало в човека.

Благотворителност[редактиране | редактиране на кода]

Петър Манджуков отбелязва, че благотворителността е естествен рефлекс у богатия и успелия човек.

Благотворителността не е гузност, а е моето послание към поколенията. И към заможните хора. Смятам, че всеки достоен човек с повече възможности трябва да връща на обществото част от това, което съдбата му е предоставила. Съвършеният договор е чудесна метафора, дори може да се каже блян за човек на думата и честта. Семейството като личен договор, държавата като обществен договор, животът като договор между теб и света около теб, или пък силата, която смяташ, че е създала и управлява този свят.^[7]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Петър Манджуков е един от големите дарители в изграждане на православен храм „Рождество Христово“ в столичния квартал „Младост“, на храм „Свети Първомъченик и Архидякон Стефан“ в Южния парк /София/, на храм „Успение на Пресвета Богородица“ в курорта Пампорово, на катедрален храм „Св.Св. Кирил и Методий“ в гр. Ловеч, на храм „Св. Димитър“ в с. Бресте, община Червен бряг. Петър Манджуков изгражда със собствени средства църквата „Свети апостоли Петър и Павел“ в манастира „Свети апостоли Петър и Павел“ край София.

Подпомага реставрацията на храм-паметника „Александър Невски“ и на Ротондата „Свети Георги“ в София. Основен спонсор в изграждането на Източно – православен храм „Свето Преображение Господне“ в жк. Тракия, гр. Пловдив.

Петър Манджуков е и спонсор на българската култура и книжовност. Той дарява над 4500 тома българска и световна класика на 56 български читалища, подпомага финансово театър „Николай Хайтов“ гр. Смолян, средното музикално училище за народни инструменти и пеене в Широка лъка (Девинско), фолклорния ансамбъл в село Гела (Смолянско). Благодарение на неговата финансова подкрепа е осъществен преводът на английски език на книгата на българския поет Любомир Левчев „Ти си следващият“. Издаването на книгите „Българите - първите европейци“ и „Руско-турската война от 1878 г.“ на проф. Божидар Димитров, както и спектакъла на формация „Театрален свят“ по пиесата на Стефан Цанев „Адът - това съм аз“ също виждат бял свят благодарение на Петър Манджуков.

Бизнесменът е и спонсор на Община Пловдив, дарявайки средства за изграждането на пешеходни пътеки и система за видеонаблюдение на територията на стария град. Лично Петър Манджуков и семейството му подпомагат децата в неравностойно социално положение в детските домове в с. Стойките, Смолянско и в столичния кв. Драгалевци; болни, нуждаещи се от лечение в чужбина; спонсорират обучението на студенти в страната и чужбина. Петър Манджуков е основен спонсор в изграждането на медицински център и закупуването на оборудване и медикаменти за хората с увреждания. От 10 декември 2007 г. детският департамент на Центъра за психологически изследвания /гр. София/ носи неговото име.

Петър Манджуков е провъзгласен за Посланик на добра воля на 25.01.2008 г. от Джим Рамстад, конгресмен в Камарата на представителите на САЩ.

На 18.03.2016 г. Българска академия на науките (БАН) получава дарение от Петър Манджуков в размер на 400,000 лв. за научни изследвания в областта на тракологията.^[8] Във фокуса на проекта е връзката на сегашните българи с тракийската цивилизация, /като са включени и ДНК анализи за изследване на историята/. Дарението е прието от председателя на Българска академия на науките – акад. Стефан Воденичаров. Същият награждава Петър Манджуков с отличителен знак на председателя на Българска академия на науките и диплома за дарение за подкрепа дейността на Академията.

През месец май 2020 г. Петър Манджуков дарява 6 напълно оборудвани линейки на Военномедицинска академия – София. Дарението е прието от директора на болницата – генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски.

През февруари 2021 г. в Биологическия факултет на Софийския университет е открит Учебен център по молекулярна генетика и функционална геномика към Катедра „Генетика“.^[9] Създаването на този център се осъществява изцяло чрез фондация „Фамилия Манджукови“, в отговор на призива на преподавателите от катедра „Генетика“ за оборудване на лаборатория със съвременна апаратура за нуждите на преподаването и практическото обучение на студентите в Биологическия факултет. Деканът на факултета проф. Стоян Шишков отбелязва, че направеното от Манджуков дарение за факултета по биология към Софийския университет е най-голямото по размер в историята на учебното заведение след дарението на братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Петър Манджуков е учредител и почетен председател на „Сдружение на фамилния бизнес – България“, член е на Управителния съвет на Съюза на българските читалища и на Българското дипломатическо дружество. Съучредител е на асоциацията „Източноевропейски университет Йоан Екзарх“ (София) – неправителствена организация, насочена към развитието на университетското образование и научните изследвания, член-кореспондент е на Екологическата академия в Киев (Украйна).

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1973 г. се жени за Рени Манджукова, от която има син Ивайло Манджуков и внук Петър Манджуков-младши. Женен е за Иванета Манджукова от 2010 г., от която има двама синове – Петър Манджуков и Александър Манджуков. Владее френски, английски и руски език.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За своята подкрепа в каузата за предоставяне на равни възможности за ощетените и пострадалите при природни бедствия хора, на 06 декември 2007 Петър Манджуков е награден с „Ордена на благодарността за милосърдие“ и е вписан в „Златната европейска книга на корпоративните дарители“.

Петър Манджуков е носител на най-високия орден на Република България „Стара планина“ I степен (Указ № 228 / 13.06.2002 г. на президента Георги Първанов).

Петър Манджуков приема званието Архонт на Пловдивска Света Митрополия, за ктиторство и съдействие в делото на Светата Пловдивска Епархийска църква, с решение на Пловдивския епархийски съвет, протокол № 9 от 08.06.2012 г., гр. Пловдив, Арх.знак № 1.^[10]

Петър Манджуков е удостоен със званието „Почетен гражданин на Пловдив“^[11], за изключителните му дарителски заслуги с непреходна стойност и значение за развитието на града и общината, с решение № 431 на Общинския съвет, взето с протокол № 18 от 25.10.2012 г.

На 12.08.2020 г. Петър Манджуков е удостоен със званието „Почетен гражданин на Сопот“^[12], за изключителни дарителски заслуги с непреходна стойност и значение за развитието на града.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• „Петър Манджуков – бизнесменът, за когото Родопа е мисия“, интервю на Мира Баджева, 23 юли 2003 г.
• Официален уеб сайт