Петрология – Уикипедия

Вулканична песъчинка под микроскоп. На горната картинка се използва линейна поляризирана светлина, а на долната – кръстосана поляризирана светлина. Мащабът е 0,25 mm.

Петрологията (от гръцки: πέτρος – „камък“) е дял на геологията, който се занимава със скалите и условията, под които се образуват. Петрологията има три подразделения: магматична, метаморфна и седиментна. Първите две често се учат заедно, тъй като силно се занимават с химия, химични методи и фазови диаграми. От друга страна, седиментната петрология се учи често със стратиграфия, тъй като се занимава с процесите, образуващи седиментни скали.[1]

Литологията в миналото е била почти синоним на петрографията, но днес литологията се фокусира върху макроскопичните ръчно извадени образци на скалите, докато петрографията е специалността, която се занимава с микроскопичните детайли.

Методология[редактиране | редактиране на кода]

Петрологията използва минералогия, петрография и химичен анализ, за да описва състава и строежа на скалите. Петролозите също включват и принципи от геохимията и геофизиката, като изследват геохимичните тенденции, циклите и употребата на термодинамични данни и опити, за да разберат по-добре произхода на скалите.

Разклонения[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват три разклонения на петрологията, съответстващи на трита вида скали: магмени, метаморфни и седиментни плюс още едно, занимаващо се с експерименталните техники.

  • Магматичната петрология се концентрира върху състава и строежа на магмените скали (като гранита и базалта, които са се кристализирали от магма). Магмените скали включват такива с вулканичен или плутоничен произход.
  • Седиментната петрология се фокусира върху състава и строежа на седиментните скали (като пясъчника и варовика, които са съставени от частици от други скали или биологични или химични отлагания и обикновено са свързани чрез матрица от по-фин материал).
  • Метаморфната петрология се занимава със състава и строежа на метаморфните скали (като мрамора и гнайса, които са започнали като седиментни или магмени скали, но са претърпели химични, минералогични или структурни промени, поради високо налягане, температура или и двете).
  • Експерименталната петрология включва апарати за високо налягане и висока температура, за да се изследва геохимията и фазовите съотношения на естествени и изкуствени материали под екстремни условия. Експериментите са особено полезни за изследване на скали от долната кора и горната мантия, които рядко оцеляват пътуването до повърхността в непокътнато състояние. Те са един от основните източници на информация относно напълно недостъпните скали, като например тези в долната мантия на Земята и в мантията на други земеподобни планети.

История[редактиране | редактиране на кода]

Към 1835 г. науката се нарича петрофактология или петроматогнозия, като в нея се включва изучаването на изкопаемите органични остатъци.[2] След това петрологията започва да се свърза с петрографията, която се разделя на три основни периода:[3]

  1. до 1858 г. – домикроскопичен;
  2. 1858 – 1898 – микроскопичен;
  3. 1890 – 1900 – физико-химичен.

През 20 век петрографията започва да отстъпва пред развитието на петрологията.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Frost, B. R., Frost, C. D. Essentials of Igneous and Metamorphic Petrology. Cambridge University Press, 2014.
  2. ↑ Штурм А. Главные основания минералогии. СПб: Тип. И. Греча, 1835. с. 9, 60.
  3. ↑ Лебедев П. И. Академик Ф. Ю. Левинсон-Лессинг как теоретик петрографии. М.; Л.: Издательство АН СССР, 1947. с. 114
  4. ↑ Левинсон-Лессинг Ф. Ю. Проблема генезиса магматических пород и пути к её разрешению Л.: Изд-во АН СССР, 1934. с. 58 (Тр. Геол. ассоциации АН СССР; Вып. 1). с. 50.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петрология&oldid=10662907“.