Петко Задгорски – Уикипедия

Петко Задгорски
Роден
Починал
1 октомври 1974 г. (72 г.)
Бургас, България
Националност България
АкадемияХудожествена академия в София
Димитър Гюдженов
Направлениеживопис

Петко Иванов Задгорски е български художник и скулптор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Домът на П. Задгорски на ул. „Оборище“ № 29, Бургас, построен през 1914 г. и обявен за паметник на културата

През 1928 г. завършва живопис в Художествената академия в класа на проф. Димитър Гюдженов. Твори в жанровете пейзаж и фигурална композиция; платната му участват в общи художествени изложби и областни изложби. Активен участник е в Българския народен морски сговор.[1] От 1930 до 1962 г. работи като учител по рисуване в Бургас, където негови ученици са художници като Георги Баев и Тодор Атанасов.

През 1951 г. Задгорски извайва бронзов паметник на Александър Пушкин в естествен ръст, който на 22 февруари 1952 г. е тържествено открит на гранитен постамент в Морската градина на Бургас. Този паметник се счита за един от най-правдивите скулптурни портрети на руския поет и един от символите на града.[2]

През 1960-те години е открито Дружеството на бургаските художници. Първи негов председател е Петко Задгорски.[3]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

През 1968 г. той е удостоен с орден „Кирил и Методий“ – II степен.[4]

На негово име е кръстена Бургаската художествена галерия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 127.
  2. Снежана Пренерова, Петко Задгорски - художник, скулптор, педагог и общественик
  3. Сайт на регионална библиотека „П.К. Яворов“ — Бургас, архив на оригинала от 15 март 2012, https://web.archive.org/web/20120315131411/http://www2.burglib.org/modules/news/index.php?storytopic=42, посетен на 4 март 2008 
  4. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]