Пепа Николова – Уикипедия

Пепа Николова Кирова (22 декември 1946 – 22 септември 2006) е българска актриса, родена в град Харманли. Удостоена със званието „актриса“ (Хасково, 1969).

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1965 г. кандидатства в Школата за естрадни певци за радиото и телевизията, където е забелязана от режисьора Вили Цанков. Той я кани в Младежкия театър „Николай Бинев“ и от 1965 г. започва да работи там.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1968 г. Пепа Николова е в Държавния театър в Хасково, а от 1979 г. – в Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Член на Съюза на българските филмови дейци.

През 1965 г. я забелязват актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков и я канят да се снима в главната роля в „Понеделник сутрин". Филмът е забранен и остава невидян от публика до 1988 г., когато Съюзът на българските филмови дейци ѝ присъжда – с 22 години закъснение – наградата за най-добра женска роля.

В този филм непрофесионалната актриса играе безработно „паднало момиче с леко поведение“ от провинциален град, което е скептично към всекиго и всичко. Но се увлича по момче, което е различно от другите ѝ познати. А той, идеалист и активист, настоява тя да постъпи на работа в неговата „бригада за комунистически труд“. Филмът не излиза на екран, но режисьорът Вили Цанков я кани в Младежкия театър, където тя получава първи малки роли. След това е в Хасковския театър и от 1979 г. до пенсионирането си – в Сатиричния.

Много популярна я прави ролята на циганката Джалма, влюбена в „бате Серго“ (Стефан Данаилов) в една от сериите на „На всеки километър“ през 1969 г.

През 2002 г. я канят в Александра Аудио, където озвучава Роз от „Таласъми ООД“. Николова дава гласа си и за сериала „Голямото междучасие“.

През последните години от живота си води обичани от зрителите предавания в кабелни телевизии: „По пижама с Пепа Николова“, „Часът на Пепа Николова“ и последното ѝ авторско предаване по телевизия Евроком – „60 минути“.

Умира на 22 септември 2006 г. в София. Погребана е в Централните софийски гробища.^[1]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

• „Наградата за поддържаща роля“ (колективна) за филма Ева на третия етаж (Карлово, 1987).
• „Наградата за женска роля“ на Съюза на българските филмови дейци за ролята на (Тони) във филма Понеделник сутрин (1989).
• Почетна грамота „за принос в развитието на българската култура“ от община Каварна (2007).

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Пепа Николова има дъщеря от Йосиф Сърчаджиев – Александра Сърчаджиева, която също е актриса.

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

• „Братът на Бай Ганя Балкански“ (мюзикъл, 1997) – Извънземната
• „Хвърчилото“ (1988) (Рада Москова)
• „Под слънцето, близо до морето“ (1982) (Мирон Иванов)
• „Моите непознати“ (1978) (Михаил Величков)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

• Вражалец
• Свекърва
• Кабаре
• Сако от велур
• Женско царство
• Балкански синдром
• Преди всичко любов
• И най-мъдрият си е малко прост

Озвучаващи[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Пепа Николова.

• Пепа Николова в Internet Movie Database
• Пепа Николова в КиноПоиск
• Пепа Николова в Кино-Театр

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „България“