French
DeutschПашман – Уикипедия
| Пашман Pašman | |
 изглед към село Ткон и Пашманския пролив | |
 | |
| Местоположение | Адриатическо море |
|---|---|
| Страна |  Хърватия |
| Площ | 63,34 km² |
| Най-висока точка | 272 m н.в. |
  Местоположение в Хърватия | |
| Пашман в Общомедия | |
Пашман (на хърватски: Pašman) е остров в централната част на Хърватия край Далматинското крайбрежие южно от Задар.
География[редактиране | редактиране на кода]
Остров Пашман има площ 63,34 км² и дължина на бреговата линия 65,3 км. Отделен е от континента чрез Пашманския пролив, чиято ширина е 2 до 3 км, а дължината над 20 км. В акваторията му лежат множество малки живописни островчета. Посоката на морските течения се променя на всеки шест часа, което спомага за запазване извънредната чистота и прозрачност на водата в пролива. Пашманският пролив е предпочитано място за любителите на водните спортове и особено на уиндсърфинга.
Пашман е отделен от съседния остров Углян чрез тесния пролив Ждрелац, който в миналото е бил толкова плитък, че е можело да се премине пеша. През 1883 г. е бил разширен, така че днес е достъпен за малки плавателни съдове. От 1973 г. през Ждрелац е изграден и мост, свързващ Пашман с Углян чрез автомобилен транспорт.
В западна посока от Пашман се намират островът Дуги оток и архипелагът Корнати. В Пашманския пролив е разположен и остров Галешняк, станал известен през 2009 г., когато малко преди деня на Свети Валентин потребителите на Google Earth забелязали любопитния факт, че формата му напомня сърце.
Население[редактиране | редактиране на кода]
На територията на острова има 11 села, най-големите от които са Ткон и Пашман, градове няма. Населението през 2011 г. е било 2845 души.[1] Традиционно жителите на острова се занимават с риболов, лозарство и туризъм.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Пашман се слави като най-зеленият остров по Адриатическото крайбрежие. На северната му страна, обърната към континента, има красиви пясъчни плажове и борови гори. Южната половина изобилства от недокоснати места, чиста девствена природа и множество заливи с изглед към Корнати. В тази част на острова липсват пътища.
На острова има два манастира – бенедиктинският „Св. Козма и Дамян“ близо до Ткон от 1059 г. и францисканският „Св. Домниус“ от 1392 г. до село Край.