Пасище – Уикипедия

Пасище (от латинското pascere – „храня, паса“) е земя с тревна растителност, която се използва за паша на растителноядни животни. До появяването на механизираното селско стопанство, пасищата са били основните източници на храна за добитъка и конете през лятото. Пасищата все още се използват за паша, особено в по-сухите райони, където земята на пасищата не е подходяща за друг вид селскостопанско използване.

Има различни видове пасища: суходолни, разводнени, заблатени, планински и други. По степента на обработка се делят на естествени и култивирани.^[1] Култивираните пасища се създават чрез засяване на високопродуктивни треви, които имат по-голяма хранителна стойност, в сравнение с естествените пасища.

Растителността на пасищата може да включва различни житни, зърнено-бобови и други фуражни култури. Видът на почвата, минималната годишна температура и количеството валежи са важни фактори при управлението на пасищата.

Общата площ на пасищата по света съставлява около 26% от площта на сушата.^[2]

Говеда на паша на пасище в Чехия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

[1] Условия за допустимост за подпомагане на земеделските парцели. Министерство на земеделието и храните^{[неработеща препратка]}.

[2] ((en)) 26% of earth ice-free land is pasture; 12% is cropped; total ag is 38%^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]