Парна турбина – Уикипедия

Ротор на парната турбина на полския торпедоборец ORP Wicher II

Парната турбина е изобретена от сър Чарлз Парсънс през 1884 година. Турбината бива постепенно усъвършенствана и заедно с двигателя с вътрешно горене през ХХ век постепенно изместват парната машина. Тяхното главно предимство е по-високият коефициент на полезно действие (КПД).

Парната турбина е въртяща се топлинна машина, преобразуваща кинетичната и топлинната енергия на протичащата пара в механично ротационно движение предавано на ротора на машината.

История в България[редактиране | редактиране на кода]

Първата парна турбина в България е инсталирана през 1912 г. от концесионера на осветлението в София „Електрическо дружество за София и България“ в парната електрическа централа „Мария Луиза“. Тя е тип „Броун-Бовери“ с мощност 2200 hp., комплектувана с генератор „Оерликон“ с мощност около 1500 kW.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Parní turbína в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​