Папска тиара – Уикипедия

Папската тиара (на гръцки: τιάρα) е тройна корона, отличаваща се с висока, |яйцеобразна форма, носена от папата, увенчана с неголям кръст и 3 венеца.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално формата на папската тиара е проста висока шапка, но в епохата на средневековието придобива трите венеца, приемайки своята окончателна форма в началото на XIV век. Венците се считали за символи на Светата Троица или трите статуса на Църквата: Рим, християнския свят и духовното владичество.

В средата на ХХ век папската тиара излиза от употреба, като последният папа, който я носи, е папа Павел VI през 1963 г. За него е изработена специална тиара от Миланската епархия. По-късно папа Павел я предава в музей. След него нито папа Йоан Павел I, нито папа Йоан Павел II, нито папа Бенедикт XVI, нито Франциск са короновани с тиара. Бенедикт XVI дори изважда символа тиара от папския герб.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Папа

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

п б р Папски ритуали, символи и церемониал Ватикан • Свети престол • Римска курия • Швейцарска гвардия • Апостолически ватикански дворец • Базилика „Свети Петър“ • Площад "Свети Петър" • Латерански дворец • Латеранска базилика „Сан Джовани ин Латерано“ • Сикстинска капела • Папски регалии и знаци • Папски герб • Папски кръст • Папска митра • Моцета • Палиум • Папска тиара • Пръстен на рибаря • Папски фанон • Камауро • Sedia Gestatoria • Папамобил • Vere Papa mortuus est • Папска оставка • Sede vacante • Папски конклав •Декан •Камерлинг • Habemus Papam • Urbi et Orbi • Коронация • Интронизация