Падежи и падежни остатъци в българския език – Уикипедия

Падежи в българския език[редактиране | редактиране на кода]

В българския говор е останал един-единствен падеж (като се изключи именителният — падежът на подлога) и това е звателният падеж. Той се употребява в обръщенията.

Съществителните от мъжки род (ед.ч.) приемат окончания , или , ако в основната си форма завършват на съгласна:

  • ИванИване;
  • ПетърПетре;
  • господингосподине;
  • синсинесинко);
  • братбрате;
  • БогБоже;
  • отецотче;
  • човекчовече;
  • българинбългарино;
  • ученикученико;
  • царцарю;
  • приятелприятелю;
  • славейславею.

Думата Господ е изключение: нейната звателна форма е Господи.

Непостоянното ъ изпада в звателната форма:

  • ДимитърДимитре;
  • ПетърПетре;
  • вятърветре.

Обаче: катъркатъре (този звук ъ е постоянен, под ударение).

Всички съществителни от женски род (ед.ч.) и онези съществителни от мъжки род (ед.ч.), които в основната си форма завършват на или , образуват звателната си форма с окончанията , -йо, -ьо, :

  • женажено;
  • горагоро;
  • майкамайко;
  • мамамамо;
  • сестрасестро;
  • лелялельо;
  • БългарияБългарийо;
  • МарияМарийо;
  • МарийкаМарийке;
  • ИванкаИванке;
  • СтоянкаСтоянке;
  • учителкаучителко;
  • другаркадругарко;
  • приятелкаприятелко;
  • войводавойводо;
  • владикавладико;
  • съдиясъдийо.

Думата дъщеря е изключение: нейната звателна форма е дъще.
Думата баща също е изключение: тя няма звателна форма.

Звателният падеж на всички имена от среден род (ед.ч.) и на онези имена от мъжки род (ед.ч.), които завършват на или , съвпада с именителния им падеж:

  • детедете;
  • кучекуче;
  • чичочичо;
  • калекокалеко;
  • дядодядо;
  • таткотатко;
  • татетате.

Звателният падеж на имената в множествено число съвпада с именителния им падеж:

  • братябратя;
  • сестрисестри;
  • децадеца;
  • родителиродители.

Ако обръщение в м.р. ед.ч. съдържа прилагателно или числително име, то минава в т.нар. разширена форма:

  • мил приятелмили приятелю;
  • скъп братскъпи брате;
  • драг синдраги сине;
  • пръв приятелпърви приятелю.

Вкаменели падежни форми[редактиране | редактиране на кода]

От дателен падеж[редактиране | редактиране на кода]

  • майце е остатък от дателен падеж на майка (вж. например стихотворението „Майце си“ от Христо Ботев, т.е. на съвременен български – „На майка си“);
  • мами е остатък от дателен падеж на мама; среща в народните песни („Мама Стояну думаше“);
  • Стояну е остатък от дателен падеж на Стоян; среща се в народните песни („Мама Стояну думаше“) и в поезията;
  • Изразът „тем подобни“; „тем“ (от стб. „тѣмъ“) е архаична форма от дателен падеж на показателното местоимение в м.р. мн. ч. „те“;
  • Кратките местоимения „ми“, „ти“, „му“, „ѝ“, „ни“, „ви“, „им“;
  • Дългите архаични местоимения „нему“, „ней“, „нам“, „вам“, „тям“;

От винителен падеж[редактиране | редактиране на кода]

Такива думи са: сутрин, вечер, зимъс, днес, нощес, есенес, пролетес, лятос, вред.

Пълни форми за винителен падеж: мене, тебе, него, нея, него, нас, вас, тях (пряко допълнение).

От родителен падеж[редактиране | редактиране на кода]

Такива думи са: снощи, отстрани, настрани, встрани, довечера, отръки, допъти.
Преди Христа и след Христа. Срв. с израза на руски „до эры Христа“, в превод „до ерата на Христос“.
Своего рода в смисъл на „по своя род“, „по своята същност“, „по същността си“.

От творителен падеж[редактиране | редактиране на кода]

  • тялом/телом е остатък от творителен падеж на тяло;

Други такива са: духом, чудом, посредством, пешком, пълзешком, силом, бегом, нощем, денем, сбогом, кръгом, гърбом, редом, тихом, мигом, ребром.

Думите плачешком, лежешком и тичешком представят стар творителен падеж на сегашното деятелно причастие на съответните глаголи плача, лежа и тичам.

  • Цифром, числом, словом широко се употребяват в документи, особено търговски.
  • Наречието „Сбогом“ – съ Богомь, в което „Богомь“ е склонено в творителен падеж.
  • Наречието „съвсем“ – съ вьсѣмь, в което „вьсѣмь“ е склонено в творителен падеж.

От местен падеж[редактиране | редактиране на кода]

Такива думи са: горе, отгоре, долу, отдолу, зиме, лете, утре, вкратце, есени, пролети, върху, срещу и между.

Чести грешки при употребата на падежи и падежни остатъци[редактиране | редактиране на кода]

  • При употребата на местоименията кой, някой, никой в службата на пряко допълнение погрешно се ползва именителният падеж вместо правилния винителен падеж.
    Пример:
    — Грешно: Не се сърди на никой.
    — Правилно: Не се сърди на никого .

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Л. Андрейчин, П. Асенова и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том II. Морфология, София, 1983, Издателство на БАН.