Павел Спасов – Уикипедия

Павел Спасов
Роден17 ноември 1905 г.
Починал23 юни 1980 г. (74 г.)
Националност България
Жанрпоезия
Известни творби„Греховната любов на зографа Захарий“ (1960)

Павел Христов Спасов е български поет, писател, публицист, драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 ноември 1905 г. в Русе. Завършва гимназия в родния си град (1924). Следва право, завършва държавни науки в Свободния университет в София (1931) (днес УНСС).

Главен редактор на сп. „Стяг“, редактор във в. „Стара планина“ и „Утре“. Драматург на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ (1951-1974).

Автор на: стихосбирките „Репортажи“ (1939) и „Огледало“ (1943); романите „Шлеповете пътуват“ (1943), „Хлябът на хората“ (1952), „В началото на века“ (1957); сборниците с разкази „Господата от Запад“ (1950), „Любовни сигнали“ (1962); сборниците с есета „Числото 13 и други подобни“ (1963), „Какво от това, че се обичат младите?“ (1964); драматични творби, произведения за деца. Автор е на либрета за опери, оперети и мюзикъли, сред които „Имало едно време“, „Милионерът“ и „Рицарят“ от Парашкев Хаджиев, „Зографът Захарий“ от Марин Големинов, „Индже“ от Боян Икономов.[1]

Преводач от немски, френски, английски и чешки език.

Заслужил деятел на културата (1969).

Умира на 23 юни 1980 г. в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Репортажи“ (стихове, 1939),
  • „Зеленият принц“ (приказки за малки и големи, 1940),
  • „Повест за похода на Конте Верде в България“ (повест, 1941),
  • „Огледало“ (стихове, 1943),
  • „Шлеповете пътуват“ (роман, 1943),
  • „Пътешественик“ (приказки за малки и големи, 1946),
  • „Десети януари“ (роман, 1947),
  • „Фауната на Бяло море“ (очерк, 1947),
  • „Господата от Запад“ (разкази, 1950),
  • „Под игото“ (литературен сценарий, с Георги Крънзов, 1951),
  • „Хлябът на хората“ (роман, 1952; 1954; 1956; 1965; 1975),
  • „Белите коминочистачи“ (разкази за деца, 1955),
  • „Случка във Виена“ (повест, 1955),
  • „Бунтовна песен“ (пиеса с музика на Георги Златев-Черкин, 1955),
  • „Мацко при войводата“ (роман за юноши, 1956; 1968; 1975),
  • „В началото на века“ (роман, 1957),
  • „Имало едно време“ (комична опера, музика от Парашкев Хаджиев, 1957),
  • „Шумът на тишината“ (пиеса с музика, 1959),
  • „Греховната любов на зографа Захарий“ (1960; 1969; 1980; 1984),
  • „Орелът“ (приказки, 1960),
  • „Мадам Сан Жен“ (пиеса с музика, 1960),
  • „Спуснете завесата“ (роман, 1961),
  • „Да поговорим за модата“ (есета, 1962),
  • „Любовни сигнали“ (хумористични разкази, 1962),
  • „Числото 13 и други подобни“ (есета, 1963),
  • „Какво от това, че се обичат младите?” (есета, 1964),
  • „Захари Зограф“ (художествен очерк, 1966),
  • „Подкрепи и мен ръката. Драматична композиция за Христо Ботев“ (пиеса с музика, 1966),
  • „Чародеецът от Париж“ (избрани разкази, 1967).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Любомир Сагаев – Книга за операта (69) // Моята библиотека. Посетен на 2023-03-25. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]