French
DeutschОто I (Бургундия) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото I.
| Ото I Бургундски | |
| пфалцграф на Бургундия граф на Люксембург | |
 Ото I, картина в църквата Сен-Жан дьо Безансон | |
| Управление | 1189-13 януари 1200 |
|---|---|
| Наследил | Беатрис Бургундска за Бургундия Хайнрих IV Слепия – за Люксембург |
| Наследник | Жана I за Бургундия Ермезинда II – за Люксембург |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Хоенщауфен |
| Баща | император Фридрих I Барбароса |
| Майка | Беатрис Бургундска |
| Брак | Маргарета от Блоа |
| Потомци | Жана I, Беатрис II |
| Герб |  |
| Ото I Бургундски в Общомедия | |
Ото I (на немски: Otto I von Burgund; на френски: Othon I de Bourgogne, * юни/юли 1170, † 13 януари 1200 в Безансон) от династията Хоенщауфен e пфалцграф на Бургундия от 1189 г. до смъртта си и граф на Люксембург (1196–1197).
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е четвъртият син на император Фридрих I Барбароса († 1190) и неговата втора съпруга Беатрис Бургундска († 1184), графиня на Бургундия. Той е по-малък брат на император Хайнрих VI († 1197).
Управление[редактиране | редактиране на кода]
През 1189 г. Ото получава от баща си собственостите на майка му, територията на свободното графство Бургундия (Франш Конте) като пфалцграфство.
Неговата политика в Бургундия предизвиква конфликти с Церингите, с херцога на Бургундия и графовете на Савоя. Ото иска да се разшири в Елзас и води боеве с епископа на Страсбург (Конрад II фон Хюненбург) и с графовете на Мьомпелгард. Ото успява да победи някои от противниците си.
През 1195 г. при преговори той убива лично граф Амадей II от Мьомпелгард.
След смъртта през 1196 година, Хайнрих IV Слепия, не оставил синове, императорът предава Люксембург на Ото. Граф ьо Бар- Тибо I, съпруг на единствената дъщеря на Хенрих, Ермезинда II, се договоря с Ото, в резултат на това се отказва от Люксембург в полза на Эрмезинда и Тибо.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Пфалцграф Ото I умира на 29 години през 1200 г. в Безансон и е погребан в църквата „Сент Етиен“, оставяйки две малолетни дъщери, които наследяват последователно графството
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Ото се жени ок. 1190 г. за графиня Маргарета от Блоа (* 1170, † 1230), дъщеря на граф Теобалд V († 1191) от Блоа и Аликс Френска († 1197/1198), втората дъщеря на френския крал Луи VII. Тя е вдовица на Хуго III д’Оази (ок. 1140—29 август 1189), кастелан на Камбре.
След смъртта на Ото тя управлява пфалцграфството от 1202 до 1208 г. След смъртта на голямата ѝ дъщеря тя омъжва по-малката си дъщеря за херцога на Мерания, на когото пфалцграфството отива през 1211 г. След смъртта на Ото, Маргарета се омъжва за трети път – за Готие II д'Авен (ок. 1270—ок.1246), сеньор дьо Гиз
Ото и Маргарета имат две дъщери-наследнички:
- Жана I (* 1191, † 1205), пфалцграфиня на Бургундия от 1200 г.
- Беатрис II (* 1193, † 7 май 1231), пфалцграфиня на Бургундия от 1205 г., ∞ 21 юни 1208 г. в Бамберг за Ото I от Андекс († 1234), от 1205 г. херцог на Мерания
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Eduard Winkelmann: Otto, Pfalzgraf von Burgund. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 687 f.
- Laetitia Boehm: Geschichte Burgunds, VMA Verlag Wiesbaden, 1998, ISBN 3-928127-62-4
- Friedemann Bedürftig: Taschenlexikon Burgund, Piper Verlag GmbH, München 2000, ISBN 3-492-23032-6
- Reinhard Barth: Taschenlexikon Kreuzzüge, Piper Verlag GmbH, München 1999, ISBN 3-492-22794-5
- Johannes Lehmann: Die Staufer – Glanz und Elend eines deutschen Kaisergeschlechts, Lizenzausgabe für Gondrom Verlag GmbH & Co. KG, Bindlach 1991 ISBN 3-8112-0903-5
- H. Grote: Stammtafeln, 7. Reprint der Originalausgabe von 1877, ZA-Reprint, Leipzig 1990, Ausgabe für Fourier Verlag GmbH Wiesbaden, ISBN 3-921695-59-7
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
