French
DeutschОто Норденшелд – Уикипедия
| Ото Норденшелд Nils Otto Gustaf Nordenskiöld | |
| шведски изследовател | |
 | |
| Роден | 6 декември 1869 г. |
|---|---|
| Починал | Гьотеборг, Швеция |
| Погребан | Швеция |
| Националност |  Швеция |
| Учил в | Упсалски университет[1] Грайфсвалдски университет[1] |
| Научна дейност | |
| Област | Геология |
| Работил в | Гьотеборгски университет |
| Ото Норденшелд в Общомедия | |
Нилс Ото Густав Норденшелд (правилно Нурденшьолд) (на шведски: Nils Otto Gustaf Nordenskiöld) е шведски геолог и изследовател.
Ранни години (1869 – 1895)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 декември 1869 година в селището Хяслеби, област Смоланд, Швеция, племенник на известния шведски учен и изследовател на Арктика Адолф Ерик Норденшелд. След като завършва Университета в Упсала през 1894 г., защитава докторска дисертация по геология и заема длъжността доцент.
Изследователска дейност (1895 – 1903)[редактиране | редактиране на кода]
През 1895 – 1897 г. ръководи научна експедиция в Патагония и Огнена земя, през 1898 – в Аляска и района на Клондайк, а през 1900 – в Гренландия.
През 1901 – 1903 г. участва в качеството си на научен ръководител в експедицията на Карл Антон Ларсен в Антарктида. След спиране в Буенос Айрес корабът „Антарктик“, с участниците в експедицията на борда, през късното лято (21 февруари) на 1902 г. навлиза в зоната на дрейфуващите ледове. Тук Норденшелд с пет спътника слиза на остров Сноу Хил, като разчита да пребивава и зимува на континента до пролетта (септември – ноември) на 1902, когато се надява да успее да проникне на юг по крайбрежието. „Антарктик“ се отправя обратно на север.
През пролетта (октомври) на 1902 г. Норденшелд с двама спътника потегля на юг. Групата открива и изследва около 400 км от шелфовия ледник Ларсен (на източното крайбрежие на Антарктическия полуостров) между 64º 22` и 67º ю.ш., като открива Бряг Норденшелд (63º 50` – 64º 40` ю.ш.) и Бряг Оскар ІІ (64º 40` – 66º ю.ш.). През цялото време се провеждат редовни метеорологични, магнитни и астрономични наблюдения.
През лятото на 1902 – 1903 корабът не успява да достигне до остров Сноу Хил и да вземе намиращите се там полярници и се налага групата на Норденшелд да извърши ново зимуване, което минава благополучно като се хранят с месото на убитите от тях тюлени и пингвини. На 12 февруари 1903 г., в късното антарктическо лято „Антарктик“ прави последен опит да достигне до групата на Норденшелд, но корабът е затиснат от ледовете и потъва. Екипажът на кораба, начело с капитан Ларсен успява за 16 дни с лодки да се добере до малкия остров Паулет, където построява каменна къща и успява да презимува по начина на групата на Норденшелд.
След успешно прекараното зимуване двете групи, на Норденшелд и на Ларсен, успяват случайно да се срещнат и през декември 1903 г. са спасени от аржентински кораб и доставени в Буенос Айрес. Въпреки морската катастрофа, шведската експедиция постига сериозни научни резултати, които обаче костват на Норденшелд големи парични загуби.
Следващи години (1904 – 1928)[редактиране | редактиране на кода]
От 1905 г. Норденшелд е професор по геология, география и етнография в Университета в Гьотеборг.
През 1909 провежда експедиция в Гренландия, а в периода 1920 – 1921 извършва геоложки изследвания в Перуанските и Чилийско-Аржентинските Анди.
Умира на 2 юни 1928 година в Гьотеборг на 58-годишна възраст.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- Бряг Норденшелд () в Антарктида, на източния бряг на Антарктическия п-ов;
- връх Норденшелд на остров Западен Шпицберген, в архипелага Шпицберген;
- връх Норденшелд () на остров Южна Джорджия;
- езеро Норденшелд () в Чили;
- Земя Норденшелд на остров Западен Шпицберген, в архипелага Шпицберген;
- ледник Норденшелд () в Антарктида, Земя Виктория, спускащ се в море Рос;
- ледник Норденшелд на остров Западен Шпицберген, в архипелага Шпицберген;
- ледник Норденшелд () на северния бряг на остров Южна Джорджия.
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- „Die schwedische Südpolar-Expedition und ihre geographische Tätigkeit“, (1911).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
- Т. 4. Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1985 г., стр. 315 – 316.
- Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 62 – 65.
- Героичен период: Експедиции. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 53 – 55. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Otto Nordenskiöld в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |