Османски турци – Уикипедия

Османските турци (на турски: Osmanlı Türkleri), също наричани Османлии, са били турскоезичните хора на Османската империя, които формират основата на военните и управляващите класи на страната. Понятието османлии произлиза от първия им султан Осман I (управлявал 1299 – 1324), основател на династия, която управлява Османската империя приблизително 620 години. След разпадането на Османската империя, Кемал Ататюрк променя самоназванието и ги обявява за турци. Понятието „османски турци“ е историографски конструкт, създаден, за да ги различават от другите тюркски бейлици, съществували по това време в Мала Азия, а съвременниците им просто ги означавали като „турци“ или „турки“.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

През 12 век едно туркменско племе на име кайъ под ръководството на Ертогрул се премества от туркменските степи на запад. Ертугрул успява да се докаже като добър воин пред селджукския султан Кай Кубадх I, и той му дава земя в Мала Азия. Неговият син Осман I наследява трона, през 1299 година става независим султан на владението, носещо неговото име[1].

Език[редактиране | редактиране на кода]

Характерно е, че неговата лексика се е състояла от около 70% арабски и персийски заемки, като по-голямата част от арабските заемки (както и в другите тюркски езици) са влезли в османския език през персийски.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Със завоеванията на Арабския халифат в Западна Азия в периода между 6 и 8 век някои от тюркските племена изоставят хилядолетната си вяра в Тангра и стават поклонници на Аллах. Карлуките, един от трите големи клона на тюрките, почти изцяло приемат исляма. В началото на 10 век, вдъхновени от новата вяра, те нахлуват в областите на река Амударя, в земите на огузите. През 10 и 11 век вече всички са мюсюлмани. Ислямът като нова религия, съчетан с военните успехи срещу Иран, интегрира огузките племена около династията на Селджуците. Нахлуват в Анатолия и започват газават – свещена война с Византия. Опитът на империята да ги спре завършва катастрофално през 1071 година в битката при Манцикерт. Император Роман Диоген е пленен, войниците му са избити, а селджуците мюсюлмани трайно се настаняват в Източна Анатолия, която започват да наричат Анадола[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.humanities.edu.ru, архив на оригинала от 10 ноември 2007, https://web.archive.org/web/20071110031128/http://www.humanities.edu.ru/db/msg/37731, посетен на 23 май 2011 
  2. 212.39.92.39, архив на оригинала от 28 март 2012, https://web.archive.org/web/20120328165537/http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/19.3.html, посетен на 23 май 2011