Оскар Питърсън – Уикипедия

Оскар Питърсън Oscar Peterson
канадски джазов музикант
Роден	15 август 1925 г. Монреал, Канада
Починал	23 декември 2007 г. (82 г.) Мисисога, Канада
Погребан	Канада
Националност	Канада
Работил	музикант, композитор
Музикална кариера
Стил	джаз, бибоп, хард боп, трети поток, блус
Инструменти	пиано, клавикорд, електрическо пиано, синтезатор, орган, вокал
Активност	1945 – 2007
Лейбъл	„Върв Рекърдс“, „Мъркюри Рекърдс“, Pablo, Telarc International Corporation, MPS Records
Участник в	The Oscar Peterson Trio, Roy Eldridge Quartet
Семейство
Уебсайт	oscarpeterson.com Страница в IMDb
Оскар Питърсън в Общомедия

Оскар Еманюел Питърсън (на английски: Oscar Emmanuel Peterson) е изтъкнат канадски джаз-пианист и композитор.

Дюк Елингтън го нарича Махараджата на клавиатурата, а за приятелите си той е просто Оу Пи. Издава над 200 записа, получава множество награди и отличия. Нареждан е сред най-великите джаз-пианисти, след като е свирил на хиляди концерти по цял свят в кариерата си от над 60 години.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Питърсън е роден в семейство на имигранти от Антилите; баща му работи като служител на Канадската тихоокеанска железопътна мрежа. Израства в квартал Малка Бургундия в Монреал, провинция Квебек. Всяко от 5-те деца свири на различен инструмент. Бащата им става неговият първи учител, а сестра му Дейзи обучава момчето на класическо пиано.

Първоначално, още на 5-годишна възраст, Оскар започва да се занимава с тромпет, очарован от Луис Армстронг, но наченки на белодробна туберкулоза го принуждават да се откаже и да седне на пианото. Строгото обучение на баща му и на други учители обаче не го отблъсква от клавишите.

Така през 1940 г. 14-годишният Питърсън печели национален конкурс по музика, организиран от Канадската радиоразпръскваща корпорация. Така получава възможност да участва в редовните седмични радиоемисии на корпорацията. След този триумф Оскар напуска училището, за да стане професионален пианист, работещ за седмично радио предаване и свирещ по хотели и концертни зали.

Някои от музикантите, оставили най-дълбок отпечатък върху кариерата на младия Питърсън са Теди Уилсън, Нат Кинг Коул, Джеймс Пи Джонсън и Арт Тейтъм. Едно от първите запознанства с таланта на Тейтъм са от тийнейджърските му години. Тогава Оскар е толкова стреснат от чутото, че се разочарова от собственото си свирене и за няколко седмици отказва да изпълнява по какъвто и да е повод. По собствените му думи, „Тейтъм ме уплаши до смърт“. В крайна сметка Тейтъм и Питърсън стават приятели, макар че Питърсън винаги се стеснява при сравняванията с Тейтъм; по тази причина той рядко свири в присъствието на Арт Тейтъм.

Постепенно Оскар Питърсън разширява изпълнителския си диапазон; заучава основите на класическото пиано – свири прелюдии и фуги от Йохан Себастиан Бах. Започвайки с естетиката на Арт Тейтъм, Питърсън възприема неговите музикални идоли – главно пиано-концертите на Сергей Рахманинов. Рахманиновите хармонизации, както и директни цитати от неговия Втори пиано-концерт, се долавят в импровизациите на Питърсън

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Музикантската кариера на Оскар Питърсън протича без куриози – забелязали уникалния му талант, различни музикални формации отправят покани към него. Той не отхвърля повечето предложения – работи със знаменития за времето си оркестър на Ози Робъртс, като междувременно участва като водещ инструменталист в турнетата на Ела Фицджералд.

Важна стъпка в неговата кариера е присъединяването му към компаниите на Норман Гранц и неговия проект Джаз във Филхармонията. Гранц открива Оскар Питърсън по особен начин. Когато се качва на такси за монреалското летище, той чува по радиото концертен запис на Питърсън от местен нощен клуб. Гранц е смаян от чутото и поръчва на шофьора да го отведе до клуба, за да се запознае с пианиста. Като резултат през 1949 г. Гранц представя Питърсън в Карнеги Хол, Ню Йорк

Оскар Питърсън води активна концертна и звукозаписна дейност. Работи с музиканти от ранга на Луис Армстронг, Рей Браун, Хърб Елис, Сам Джоунс, Джо Пас, Мишел Льогран, Колман Хокинс, Рой Елдридж, Бен Уебстър, Милт Джаксън, Барни Кесъл, Ед Тигпен, Нилс-Хенинг Йорстед Педерсен, Стефан Грапели, Били Холидей, Кларк Тери, Анита О'Дей, Фред Астер, Дизи Гилеспи и Стан Гец. Особено интересни са джем-сешъните, които прави с оркестъра на джазовата легенда Каунт Бейзи.

Питърсън е такъв виртуоз, че знаменитият му сънародник Глен Гулд в един от радиокоментарите си възкликва: „Слушах го. Когато се замислих дали това изобщо може да бъде изсвирено само с две ръце, се появи и трета. Може би ръката на Господа? Браво!“

Дуети[редактиране | редактиране на кода]

Оскар Питърсън прави множество изпълнения в дует и записва с контрабасистите Рей Браун, Сам Джоунс и Нилс-Хенинг Йорстед Педерсен, китаристите Джо Пас, Ървин Ашби, Хърб Елис и Барни Кесъл, пианистите Каунт Бейзи, Хърби Хенкок, Бени Грийн, Оливър Джоунс и Кийт Емерсън, тромпетистите Кларк Тери и Луис Армстронг, и много други големи имена в джаза. Неговите дуетни изпълнения с контрабасиста Рей Браун са сред най-дългогодишните партньорства в историята на джаза. А дуото му с китариста Джо Пас от 1970-те е смятано за един от висшите образци в жанра.

Трио[редактиране | редактиране на кода]

Оскар Питърсън дава нова дефиниция на джаз-триото, като извежда и тримата изпълнители до най-високото равнище. Най-характерно е триото с Рей Браун и Хърб Елис. В началото на 50-те Питърсън започва да свири с Рей Браун и Чарли Смит във формация „Оскар Питърсън Трио“. През 60-те и 70-те прави множество записи за трио, в които се открояват неговите пиано-изпълнения, разкриващи в по-голяма степен сложния му стил, в който се чувстват влияния от различни жанрове в джаза, популярната и класическата музика.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 г. Оскар Питърсън е поразен от инсулт, но успява да преодолее здравословните си проблеми и продължава да свири макар и с една ръка.

През 2005 г. излиза за последен път пред публика на фестивала в Монтрьо, Швейцария.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Оскар Питърсън е носител на 8 награди – „Грами“, включително за цялостно творчество. Почетен доктор е на над 12 университета в САЩ.

През 1993 г. става първият джаз-музикант, отличен с престижната награда на името на Глен Гулд.

Избрана дискография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• ((en)) Официален сайт Архив на оригинала от 2007-08-25 в Wayback Machine.
• ((en)) Портал за ценители

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND Grammy ISNI NLI J9U Koninklijke KulturNav LCCN LNB MBa NARA NKC NLA Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat