French
DeutschОсвобождение на Бяла – Уикипедия
| Освобождение на Бяла | |||
| Руско-турска война (1877–1878) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 23 юни/5 юли 1877 г. | ||
| Място | Бяла, България | ||
| Резултат | Победа за Русия | ||
| Територия | Балкански полуостров | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
| |||||
Освобождение на Бяла е действие на авангардни части на Русчушкия отряд по направлението Свищов-Русе. Начало на борбата в между Русчушкия отряд и Източнодунавската армия района на Четириъгълника на крепостите по време на Руско-турската война (1877 – 1878).[1]
Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]
След успешния десант на Дунавската руска армия при Зимнич-Свищов руския император Александър II издава на 23 юни/3 юли 1877 г. заповед за създаване на Русчушкия отряд с командир престолонаследника Александър III.[2] Неговата задача е да противодейства на Източнодунавската армия с командир Мехмед Али паша в района на четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен.[1]
Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]
На 23 юни/5 юли 1877 г. авангардните руски части на Русчушкия отряд в състав от 1-ва бригада на 12-а кавалерийска дивизия и 17-и Донски казашки полк с командир генерал-майор Александър Арнолди се насочват към град Бяла. Успяват да изпреварят действието на авангарда на Източнодунавската армия и достигат моста на Кольо Фичето на река Янтра.[2] Посрещнати по български обичай с хляб и сол от българското население. Приветствани са от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов.[3]
По същото време 3-та сотня от 17-и Донски казашки полк води бой северозападно от град Бяла с нередовен башибозук и конни черкези отряди. Казаците успяват да заемат височините и се окопават. Местният турски командир Мехмед бей изтегля без бой своите сили.
На 24 юни/6 юли в Бяла се установява началникът на щаба на Русчушкия отряд генерал-лейтенант Пьотър Вановски и 33-та пехотна дивизия с командир генерал-лейтенант Александър Дризен.[3]
В резултат на действията се стига до освобождението на град Бяла и Русчушкия отряд създава укрепени позиции в околните силно пресечени местности.[3] От тях успешно задържат по време на войната основните сили на Източнодунавската армия.
От 20 юли до 13 август 1877 г. в Бяла пребивава е главната квартира на руския император Александър II.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Генов, Ц. Освободителната война 1877 – 1878. София, „Наука и изкуство“, 1978. с. 124.
- ↑ а б Георгиев, Г. Освободителната война 1877 – 1878. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1986. с. 11.
- ↑ а б в Генов, Ц. Освободителната война 1877 – 1878. София, „Наука и изкуство“, 1978. с. 125.
- ↑ Война на Дунае. Фотоальбом Ф. Душек
