Оренбургска област – Уикипедия

Оренбургска област
Оренбургская область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Оренбургска област на картата на РусияОренбургска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърОренбург
Площ123 702 km²
Население1 977 445 души (2018)
16 души/km²
Адм. центърОренбург
Федерален окръгПриволжки федерален окръг
ГубернаторЮрий Берг
Часова зонаUTC +5
МПС код56, 156
Официален сайтorenburg-gov.ru
Оренбургска област в Общомедия

Оренбургска област е субект на Руската федерация, в Приволжкия федерален окръг[1]. Площ 123 702 km2 (29-о място по големина в Руската Федерация, 0,72% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 1 977 445 души (24-то място в Руската Федерация, 1,35% от нейното население). Административен център град Оренбург. Разстояние от Москва до Оренбург 1478 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През 1735 г. е основана Оренбургската крепост, около която възниква голямо селище. През 1740 г. селището е преместено на по-удобно място и през 1743 г. е утвърдено за град Оренбург. От 26 декември 1938 г. до 4 декември 1957 г. се нарича Чкалов. През 1781 г. за градове са утвърдени селищата Бугуруслан и Бузулук, а през 1865 г. – град Орск. Останалите 8 града в областта са признати за такива през ХХ в. С Постановление на Президиума на ВЦИК на СССР на 7 декември 1934 г. е образувана Оренбургска област, която от 26 декември 1938 г. до 4 декември 1957 г. носи името Чкаловска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Оренбургска област е разположена на границата между Европейската и Азиатската част на Русия, в Приволжкия федерален окръг. Исторически границата между тях се прекарва по река Урал, но физикогеографски преминава по източното подножие на планината Урал, хребета Мугоджари и река Емба. На запад граничи с Република Татарстан, на север – с Република Башкортостан, на североизток – с Челябинска област и на изток и юг – с Казахстан (1876 km граница). В тези си граници заема площ от 123 702 km2 (29-о място по големина в Руската Федерация, 0,72% от нейната територия).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Оренбургска област се простира като широка лента по паралела, като заема крайните югоизточни части на Източноевропейската равнина, Южното Предуралие, южните разклонения на планината Южен Урал и крайните южни части на Задуралието. Преобладава равнинния релеф, като на места е значително разчленен. На запад се простира Оренбургската степ и ридовете на възвишението Общ Сърт (височина до 350 – 400 m). На изток преминават меридионалните ридове на ниските Губерлински планини южно продължение на планината Урал|Южен Урал с отделни височини до 500 – 600 m, а далеч на изток са разположени Зауралската равнина (височина до 400 – 450 m) и крайните северозападни разклонения на Тургайското плато.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Областта се простира в зоната на степите и частично на лесостепите. Климатът е рязко континентален и засушлив, особено на изток и юг. Зимата е студена, малоснежна, с обичайно ясно и тихо време, нарушавано от епизодични снежни виелици. Лятото е горещо, с чести суховеи. Средната януарска температура се колебае от -14 °C на запад до -18 °C на изток, а средната юлска – от 19 °C на север до 22 °C на юг. Периода с денонощни температури над 10 °C продължава 135 – 145 дни. Годишната сума на валежите се колебае от 450 mm на северозапад до 300 mm и по-малко на югоизток.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Оренбургска област протичат 3492 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 31 584 km и принадлежат към 4 водосборни басейна. На северозапад протичат реките Самара (с притока си Голям Кинел) и Сок (леви притоци на Волга), Ик и Дьома (от басейна на Кама, ляв приток на Волга). От север на юг, а след град Орск на изток протича река Урал със средното си течение и притоците си Ор, Илек и Сакмара. От крайните източни части на областта води началото си река Тобол, ляв приток на Иртиш от басейна на Об. Крайната югоизточна част на Оренбургска област е заета от безотточна област. С изключение на районите на юг и югоизток речната мрежа на областта е гъста и разклонена. Реките са със смесено подхранване с преобладаване на снежното (60 – 90%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие и устойчиво лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове. Замръзват в средата или края на ноември, а се размразяват през април.[3]

В Оренбургска област има над 4,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 690 km2, в т.ч над 880 езера с площ над 10 дка. Голяма част от тях са крайречни (старици), разположени по долините на големите реки. В централните и източни части се срещат карстови езера, а на югоизток са разположени големи солени езера, заемащи затворени безотточи котловини с кръгла форма, предимно с тектонски произход. Най-големите такива езера са Шалкар-Ега-Кар, Айке и др. Поради отсъствието на постоянно подхранване, тяхното ниво е подложено на резки колебания през различните години. Най-големите изкуствени водоеми са Ираклинското водохранилище на река Урал и Сорочинското водохранилище на река Самара.[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В почвената покривка преобладават черноземните почви: на северозапад и север – излужени и типични ливадни черноземи, по̀ на юг – обикновени и южни черноземи, а в крайния юг – тъмнокафяви почви, частично засолени. Ландшафтът на степните райони е силно изменен. Горският фонд заема 4% от територията на областта, с участъци от широколистни гори на северозапад, крайречни гори по долините на реките и борови гори по пясъчните почви (северно от град Бузулук). Животинския свят е представен от степни, полупустинни и отчасти горски видове: лисица, заек, лалугер, дива свиня и множество видове птици.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Оренбургска област наброява 1 977 445 души (24-то място в Руската Федерация, 1,35% от нейното население). Гъстота 15,99 души/km2. Градско население 60,38%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническия състав на областта е следния: руснаци 1 519 525 души (75,9%), татари 151 492 (7,6%), казахи 120 262 (6,0%), украинци 49 610 (2,5%), башкири 46 696 (2,3%), мордовци 38 682 (1,9%) и др.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Оренбургска област се дели на 13 областни градски окръга, 29 муниципални района, 12 града, всичките с областно подчинение, селища от градски тип няма.

Административно-териториално деление на Оренбургска област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Оренбург
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Абдулино 1786 26 698 гр. Абдулино 19 353 280
ІІ. Бугуруслан 76 50 004 гр. Бугуруслан 49 585 516
ІІІ. Бузулук 63 86 316 гр. Бузулук 86 316 246
ІV. Гай 2986 44 895 гр. Гай 35 255 330
V. Комаровски[4] 30 7254 пос. Комаровски 7254 502
VІ. Кувандик 5768 41 515 гр. Кувандик 24 131 194
VІІ. Медногорск 354 27 117 гр. Медногорск 25 610 224
VІІІ. Новотроицк 352 95 139 гр. Новотроицк 88 216 315
ІХ.Оренбург 917 579 677 гр. Оренбург 564 443
Х.Орск 1427 234 408 гр. Орск 230 414 327
ХІ. Сол Илецк 5200 51 526 гр. Сол Илецк 27 279 77
ХІІ. Сорочинск 2819 40 857 гр. Сорочинск 27 912 170
ХІІІ. Ясни 3565 19 637 гр. Ясни 15 674 502
Муниципални райони
1. Адамовски 6291 27 787 пос. Адамовка 7733 478
2. Акбулакски 4977 25 114 пос. Акбулак 13 918 127
3. Александровски 3060 14 250 с. Александровка 3988 158
4. Асекеевски 2369 18 181 с. Асекеево 5201 544
5. Беляевски 3688 15 915 с. Беляевка 4989 110
6. Бугуруслански 2838 18 158 гр. Бугуруслан 516
7. Бузулукски 3799 30 326 гр. Бузулук 246
8. Грачьовски 1746 11 923 с. Грачьовка 6122 298
9. Домбаровски 3567 14 902 пос. Домбаровски 8614 422
10. Илекски 3600 24 050 с. Илек 9760 128
11. Кваркенски 5184 16 095 с. Кваркено 3923 478
12. Красногвардейски 2891 19 224 с. Плешаново 3486 227
13. Курманаевски 2862 15 992 с. Курманаевка 4313 281
14. Матвеевски 1764 10 996 с. Матвеевка 3044 600
15. Новоорски 2919 27 604 пос. Новоорск 11 295 365
16. Новосергиевски 4532 34 930 с. Новосергиевка 13 737 118
17. Октябърски 2693 19 152 с. Октябърское 7701 78
18. Оренбургски 5022 94 116 гр. Оренбург
19. Первомайски 5055 24 275 пос. Первомайски 6847 360
20. Переволоцки 2756 26 854 пос. Переволоцки 9598 73
21. Пономарьовски 2069 14 076 с. Пономарьовка 5200 220
22. Сакмарски 2048 28 642 с. Сакмара 5030 36
23. Саракташки 3639 39 735 пос. Саракташ 17 588 105
24. Светлински 5608 12 178 пос. Светли 7786 522
25. Северни 2090 12 741 с. Северное 4424 586
26. Ташлински 3440 24 101 с. Ташла 7061 260
27. Тоцки 3113 31 802 с. Тоцкое 6898 200
28. Тюлгански 1887 18 033 пос. Тюлган 9189 150
29. Шарликски 2877 16 598 с. Шарлик 7575 148
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Оренбургской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Отглежда се едър рогат добитък, птици, кози, свине; зърнени култури; слънчоглед и фуражни култури, картофи, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 6200[5] 5569[6] 4894,1 4454,1[6] 3840,2[7] 4061,4 4196,3[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Самойлова Г.С., Горячко М.Д. и др. Оренбургска област (Оренбургская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 24. Аквариумът - Курилски течение [Океанариум — Оясио]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-361-3. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-29 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Оренбургска област
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Оренбургска област
  4. ↑ закрито административно-териториално образувание
  5. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  6. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  7. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Оренбургска_област&oldid=12017433“.