Ораторска реч – Уикипедия

Ораторската реч, или слово, е възпроизвеждане на обикновено предварително подготвени тези, които ораторът развива пред аудитория.

Подготвените речи могат да бъдат четени или декламирани, тоест произнасяни наизуст. Речта може да бъде също и спонтанна, неподготвена.

Ораторска реч е устно изложение по даден въпрос, с което говорещият излага мисли и се стреми да убеди слушателите си в правотата си, да предизвика у тях определени чувства и да ги подбуди към определени действия. [1]Ораторските речи обикновено се произнасят по даден политически, обществен, държавнически въпрос, или по време на митинг, тържество, юбилей, погребение и т.н. [1] Известни с речите си са ораторите от древността Демостен, Цицерон и други.

В по-общ смисъл, ораторската реч е съвкупността от използвани от говорителя езикови и художествени похвати. [1] Характерни за ораторската реч са нейната емоционалност, експресивност и убедителност, основана на вътрешната логика на аргументацията. [1] Сред най-използваните от ораторите похвати са реторичните въпроси и обръщения; използват се и тропи като хипербола, метафора и алегория, както и стилистични фигури като инверсия и паралелизъм. [1]

Ораторска реч е класическият термин за произнасяне на реч в реториката, новата реторика (както и съвременните полета като PR и комуникационни изследвания) употребява често термина публично говорене, който изразява процеса на говорене пред публика (процеса на произнасяне на реч).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Речник на литературните термини, Наука и изкуство, София, 1968

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]