Околия – Уикипедия

Околията е бивша административна единица в България установена в Търновската конституция (чл. 3) приета на 16 април 1879 г.

Източна Румелия[редактиране | редактиране на кода]

На 14 април 1879 г. специалната европейска комисия, която според чл. 18 на Берлинския договор трябва да изработи Органически устав на Източна Румелия, приключва своята работа и нейните членове подписват документа. След утвърждаването му от султана той влиза в сила като основен правилник за устройството на областта. В административно отношение Източна Румелия се дели на 6 департамента (окръга) и 28 кантона (околии).

Първи проект[редактиране | редактиране на кода]

Със Закона за административното деление на областта от 29 ноември 1879 г. 6-те департамента в Източна Румелия се подразделят на 28 околии, както следва.

• Татарпазарджишки департамент с център гр. Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) – обхваща 5 околии:
  • Ихтиманска,
  • Копривщенска,
  • Татарпазарджишка,
  • Панагюрска и
  • Пещерска

• Пловдивски департамент – обхваща 6 околии:
  • Пловдивска,
  • Овчехълмска – със седалище с. Голямо Конаре (дн. гр. Съединение),
  • Стрямска – със седалище гр. Карлово,
  • Сърненогорска – със седалище с. (дн. гр. Брезово),
  • Конушка – със седалище гр. Станимака (дн. гр. Асеновград) и
  • Рупчоска – със седалище с. (дн. гр. Чепеларе)

• Хасковски департамент – обхваща 4 околии:
  • Хаджиелеска – със седалище гр. Хаджи Елес (дн. гр. Първомай),
  • Кърджалийска,
  • Хасковска и
  • Харманлийска

• Старозагорски департамент – обхваща 4 околии:
  • Старозагорска,
  • Чирпанска,
  • Казанлъшка и
  • Новозагорска

• Сливенски департамент – обхваща 5 околии:
  • Каваклийска – със седалище гр. Каваклии (дн. гр. Тополовград),
  • Сливенска,
  • Котелска,
  • Ямболска и
  • Къзълагашка – със седалище с. Къзъл агач (дн. гр. Елхово)

• Бургаски департамент – обхваща 4 околии:
  • Бургаска,
  • Карнобатска,
  • Айтоска и
  • Ахиолска – със седалище гр. Ахило (дн. гр. Поморие)

Този закон не е утвърден от Високата порта.

Втори проект[редактиране | редактиране на кода]

На 6 ноември 1880 г. Областното събрание приема друг закон, който се различава от първия по това, че се закрива Копривщенската околия и се открива Сейменска околия - със седалище с. Сеймен (дн. гр. Симеоновград), в Старозагорския департамент. Същевременно се разместват и някои населени места от една околия в друга. Новият закон също не получава султанска санкция, но въпреки всичко Областното събрание го прилага.

Княжество България[редактиране | редактиране на кода]

На 16 април 1879 г. в старата българска столица Търново, всичките 229 депутати в Учредителното народно събрание подписват първата конституция на Княжество България, която определя административното устройство на страната: „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини“.

С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър I Батенберг от 26 юни 1880 г., съществуващите в Княжество България 21 окръжия се разделят на 58 околии, както следва.

• Софийско окръжие – обхваща 5 околии със седалища:
  • гр. София,
  • гр. Златица,
  • гр. Самоков,
  • с. Искрец (дн. в община Своге) и
  • с. Новоселци (дн. гр. Елин Пелин)

• Орханийско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
  • гр. Орхание (дн. гр. Ботевград) и
  • гр. Тетевен

• Трънско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
  • гр. Цариброд (дн. гр. Димитровград, Сърбия),
  • гр. Трън и
  • гр. Брезник

• Кюстендилско окръжие – обхваща 4 околии със седалища:
  • гр. Радомир,
  • гр. Кюстендил,
  • гр. Дупница и
  • с. Извор (дн. в община Босилеград, Сърбия)

• Варненско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
  • гр. Варна,
  • гр. Хаджиоглу Пазарджик (дн. гр. Добрич) и
  • гр. Балчик

• Провадийско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
  • гр. Провадия и
  • с. Ново село (дн. гр. Дългопол)

• Шуменско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
  • гр. Шумен,
  • градец Нови пазар (дн. гр. Нови пазар) и
  • градец Преслав (дн. гр. Велики Преслав)

• Ескиджумайско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
  • гр. Ески Джумая (дн. гр. Търговище) и
  • гр. Осман пазар (дн. гр. Омуртаг)

• Разградско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
  • гр. Разград,
  • с. Голяма Кокарджа (дн. с. Голям Поровец - в община Исперих) и
  • с. Попово (дн. гр. Попово)

• Силистренско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
  • гр. Силистра,
  • с. Хас кьой (дн. с. Добротица - в община Ситово) и
  • с. Базаурт (сборно село, което съществува до 1940 г., чиито съставни селища са с. Малък Базаурт – дн. с. Житница в Добричка селска община, с. Среден Базаурт - дн. с. Тянево в Добричка селска община, с. Голям Базаурт – преименувано на с. Горско през 1942 г. и заличено през 1969 г. поради изселване на населението му)

• Русенско окръжие – обхваща 4 околии със седалища:
  • с. Балбунар (дн. гр. Кубрат),
  • гр. Тутракан,
  • гр. Русе и
  • с. Бяла (дн. гр. Бяла)

• Търновско окръжие – обхваща 6 околии със седалища:
  • гр. Търново (дн. гр. Велико Търново),
  • гр. Елена,
  • с. Кесарево (дн. в община Стражица),
  • с. Куцина (дн. в община Полски Тръмбеш),
  • градец Сухиндол (дн. гр. Сухиндол) и
  • гр. Трявна

• Свищовско окръжие – обхваща 1 околия със седалище гр. Свищов

• Севлиевско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
  • гр. Габрово и
  • гр. Севлиево

• Ловешко окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
  • гр. Ловеч,
  • гр. Троян и
  • градец Дерманци (дн. с. Дерманци в община Луковит)

• Плевенско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
  • гр. Плевен и
  • гр. Никопол

• Вратчанско окръжие във Вратца (дн. гр. Враца) – обхваща 2 околии със седалища:
  • гр. Вратца (дн. гр. Враца) и
  • с. Камено поле (дн. в община Роман)

• Ореховско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
  • гр. Орехово (дн. гр. Оряхово) и
  • градец Бела Слатина (дн. гр. Бяла Слатина)

• Берковско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
  • с. Голяма Кутловица (дн. гр. Монтана) и
  • гр. Берковица

• Ломско окръжие – обхваща една околия със седалище гр. Лом

• Видинско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
  • гр. Видин,
  • гр. Кула и
  • гр. Белоградчик

На следващата година броят на окръжията в княжеството намалява до 14, а през 1884 г. се възстановява статутът на стари 3 окръжия.

След Съединението[редактиране | редактиране на кода]

От 1885 г. до 1947 г. околията е второстепенна административно-териториална единица след първостепенната единица (окръжие, окръг, област). През 1947 г. в Народна република България се закриват областите и като първостепенна административно-териториална единица остават 102 околии, от които 7 са градски: София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Плевен.

През 1959 г. НРБ се разделя на 30 окръга, като се премахват околиите – градски и селски (общо 117 на брой). През 1964 г. с Указ 244 на Президиума на Народното събрание (обнародван и влязъл в сила едновременно със Закона за изменение на Закона за народните съвети, обн., ДВ, бр. 47 от 16.06.1964 г.) окръзите Пловдив-град и Варна-град са премахнати и до 1987 г. броят на окръзите се установява на 28.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Община (България)
• Окръг
• Област
• Административно деление на България

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на България, автор Димитър Попов