French
DeutschНикола Лефтеров – Уикипедия
| Никола Лефтеров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | 18 октомври 1876 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Въоръжена борба | |
| Кауза | освобождение на Македония |
| Подкрепял | ВМОК, ВМОРО |
| Участник в | Горноджумайско въстание, Илинденско-Преображенско въстание, Балканска война |
| Активна дейност | 1901-1918 |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Никола Лефтеров в Общомедия | |
Никола (Кольо) Лефтеров Павлов е български офицер (капитан) и революционер, поройски войвода на Върховния македоно-одрински комитет и командир на рота в Македоно-одринското опълчение.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Във Върховния комитет[редактиране | редактиране на кода]
Лефтеров е роден в 1876 година във варненското село Гевреклер, тогава в Османската империя, днес Калиманци, България. Постъпва като войник в редовете на 8-и Приморски полк през 1895 г. Завършва полковата учебна команда и на 1 април 1896 г. е произведен в чин младши унтер офицер. През март 1899 г. е уволнен от служба с чин старши унтер офицер от 8-а рота.[2] Членува в Народното стрелково дружество, учредено във Варна на 10 септември 1900 година и подготвя и обучава новопостъпили членове в него.[3] Произведен е в звание фелдфебел.
Лефтеров влиза във ВМОК и оглавява чета на организацията, действаща в Кочанско. При разкола в организацията Лефтеров е сред привържениците на крилото на генерал Иван Цончев. От 1901 година е войвода на чета, действаща в Поройско, Петричко и Струмишко.
Лефтеров набира четниците си предимно от Варна и Варненско. Знамето му е дар от Варненския хлебарски еснаф, изработено от Олга Христова Шотова, дъщеря на Христо Шотов от Загоричани. Знаменосец му е Любен Станчев.[4] Тъй като Лефтеров е постоянно в Македония, в 1902 година жена му Пенка Николова моли за финансова помощ Варненското македоно-одринско дружество, тъй като не успява да гледа малкото си детенце.[5]
Лефтеров участва в Горноджумайското въстание през септември 1902 година, като действа в Горноджумайско и Петричко, заедно с четата на поручик Тодор Саев, като се сражава при селата Сърбиново и Градево. След разгрома на въстанието се оттегля в Княжеството.
В началото на април 1903 година Лефтеров минава границата и навлиза в Малешевската планина, начело на чета от 36 души. На 8 април четата се притичва на помощ на обградените чети на ВМОРО под ръководството на Никола Дечев, Христо Чернопеев и Коста Мазнейков и участва в голямо сражение с османските войски.[6][7] Четата на Лефтеров губи 11 души.
През септември 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Никола Лефтеров заедно с тези на поручик Александър Манов и подпоручик Христо Танушев и други част от отряда на полковник Анастас Янков и генерал Цончев (400 души), който действа в Серски революционен окръг и Разложко. Лефтеров участва в Боя при село Пирин.
След въстанието в 1905 година Никола Лефтеров действа в Струмишко и Малешево.
На 31 декември 1906 г. е произведен в звание подпоручик и продължава службата си в Българската армия[8].
Към 1907 година капитан Лефтеров работи като втори секретар в българското търговско агенстство в Солун - длъжност, която е прикритие за българските военни разузнавачи в Османската империя.[9][10]
През Балканската война[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година Лефтеров оглавява партизанска рота, която по-късно става 4 рота на 10 прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение.[11] Отрядът на Лефтеров, съставен предимно от доброволци от Малешево, при обявяването на войната минава границата още на 30 септември. На 4 октомври Лефтеров прекъсва съобщенията между Горна Джумая - Царево село - Струмица. На 5 октомври четата, подкрепена от местната милиция на селата Габрово, Покровник и Падеш, заема Елешнишката клисура, през която минава пътят Горна Джумая — Царево село и разбива турски обоз, като пленява 40 коня и храни. На следния ден води сражения с отстъпващите пред настъплението на Седма пехотна рилска дивизия турски части. На 8/21 октомври партизанската част на Лефтеров разбива турска рота в местността Занога край Пехчево.
На 9/22 октомври подпоручик Лефтеров с 400 души милиция и една рота на 7 дивизия заема град Пехчево, посрещнати радостно българското население.[12][13] Произведен в чин поручик на 14.07.1913 г.[14]
Според Йоно Митев Лефтеров е един от най-успешните партизански командири по време на Балканската война.[4]
| Чета на МОО с командир Никола Лефтеров | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
| подпоручик Никола Лефтеров | 36 | Варненско | Гевреклер[15] | ||
| редник Алекси Димов[15] | |||||
| редник Андрей (Андрея) Георгиев Андреев[15] | 29 | Варненско | Кестрич[16] | ||
| редник Антон Николов[15] | |||||
| четник Атанас Гирганов[15] | |||||
| редник Атанас Димитров[15] | |||||
| редник Атанас Костов[15] | |||||
| редник Атанас Николов Златев[15] | 30 | Варненско | Здравец[17] | ||
| редник Благой Михайлов[15] | |||||
| четник Блажи Матов[15] | |||||
| четник Вангел С. Пърчев[15] | Костурско | Загоричани | орден „За храброст“ IV степен[18] | ||
| четник Васил Димитров[15] | 26 | Костурско | Загоричани | орден „За храброст“ IV степен[19] | |
| четник Васил Панов[15] | на 17 юни 1913 година[20] | ||||
| Васил Попов | 38 | Леринско | Горно Върбени | убит на 17 юни 1913 година[21] | |
| редник Величко Николов[15] | |||||
| редник Владимир Николов[15] | |||||
| младши подофицер Георги Д. Докторов[15] | |||||
| редник Георги Желев[15] | |||||
| четник Георги Иванов[15] | |||||
| редник Георги Костадинов[15] | |||||
| четник Георги Костов[15] | |||||
| редник Георги Рандев[15] | |||||
| редник Георги Тодоров[15] | |||||
| младши подофицер Герчо Наумов[15] | |||||
| редник Григор Кочев[15] | |||||
| редник Димитър Драганов[15] | |||||
| младши подофицер Димитър М. Краличев[15] | |||||
| четник Димитър С. Тръпков[15] | Леринско | Горно Върбени | орден „За храброст“ IV степен[22] | ||
| четник Димитър Тръпков[15] | |||||
| редник Димитър Г. Черкезов[15] | 27 | Леринско | Горно или Долно Клещино[23] | ||
| четник Димитър Шиков[15] | |||||
| редник Димо Михайлов[15] | |||||
| редник Дочо Шопов[15] | |||||
| редник Желю Иванов[15] | |||||
| редник Захари Станоев (Станев)[15] | Костурско | Загоричани[24] | |||
| четник Иван Д. Узунов[15] | |||||
| четник Иван Димитров[15] | |||||
| редник Иван Христов[15] | |||||
| четник Иван Христов[15] | |||||
| редник Илия Димитров Кенков[15] | Костурско | Косинец | |||
| редник Илия Д. Кожухаров[15] | |||||
| четник Илия Павлов[15] | |||||
| редник Калуд Тодоров[15] | |||||
| четник Коста Иванов[15] | |||||
| четник Коста Лазаров[15] | |||||
| четник Костадин Давидков[15] | |||||
| четник Кузман Палев[15] | |||||
| редник Лазар Костантинов[15] | |||||
| четник Ламбо Илиев[15] | 34 | Охридско | Велгощи | ||
| четник Ламбо Комитов[15] | 26 | Варненско | Голям Аладън[25] | ||
| редник Любен Станчев[15] | 27 | Варненско | Варна | орден „За храброст“ IV степен[26] | |
| четник Милен М. Байрактаров[15] | |||||
| четник Минко В. Спиров[15] | |||||
| редник Михал Анастасов[15] | 22 | Балчишко | Балчик | орден „За храброст“ IV степен, орден „За военна заслуга“[27] | |
| четник Михал Вълчев[15] | 36 | Ахъчелебийско | Аламидере[28] | ||
| редник Михал Тонев[15] | |||||
| четник Наум Атанасов[15] | |||||
| четник Наум Попов[15] | 36 | Битолско | Смилево[29] | ||
| четник Наум Христов[15] | |||||
| редник Неделчо П. Свещаров[15] | |||||
| ефрейтор Недялко Михайлов[15] | |||||
| четник Пандели (Пантелей) С. Просков[15] | Леринско | Горно Върбени | уволнен по болест на 31 декември 1912 година[30] | ||
| четник Пандо М. Попов[15] | 27 | Кайлярско | Емборе | орден „За храброст“ IV степен[31] | |
| редник Паун Ангелов[15] | 28 | Горноджумайско | Струмски чифлик | орден „За храброст“ ІV степен.[32] | |
| четник Паун Тасев[15] | |||||
| четник Петър Ангелов[15] | 30 | Охридско | Конско[33] | ||
| четник Петър Иванов[15] | |||||
| четник Петър Марков[15] | |||||
| четник Петър (Пешо) Михайлов Байрактаров (Байрактарски)[15] | умрял от холера на 28 май 1913 година край село Полаки[34][35][36] | ||||
| четник Сарафим Пешев[15] | |||||
| четник Симеон Христов[15] | |||||
| редник Слави Пасков[15] | |||||
| четник Спиро Василев[15] | 37 | Костурско | Бъмбоки[37][38][39] | ||
| четник Спиро Н. Филев[15] | |||||
| четник Спиро Петличков[15] | 21 | Костурско | Загоричани[40] | ||
| четник Стефан Д. Турунджиев[15] | Костурско | Бобища | бронзов медал[41] | ||
| четник Стефан Киряков[15] | |||||
| младши подофицер Стойко Михайлов[15] | |||||
| редник Стою Георгиев[15] | |||||
| четник Ташко Костов[15] | 38 | Леринско | Горно Върбени | орден „За храброст“ IV степен“[42] | |
| четник Тодор Иванов[15] | |||||
| редник Тодор Коларов[15] | |||||
| редник Тодор С. Чобанов[15] | |||||
| четник Тома Митов[15] | |||||
| четник Трайко Николов[15] | |||||
| редник Филчо Георгев[15] | |||||
| младши подофицер Христо Кърнев[15] | |||||
| редник Христо Стоянов[15] | |||||
| ефрейтор Христо Томов[15] | |||||
| четник Христо Трайков[15] | |||||
| редник Христо Янев[15] | |||||
| редник Янко Генов[15] | |||||
| четник Янчо Иванов[15] | |||||
През Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]
След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия Никола Лефтеров се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. В началото на ноември 1914 година четите Лефтеров и Димитър Недков извършват атентати на Карадачкия и Водосирския мост при Демир Капия и в започналото сражение убиват 40 души сръбски войници и един офицер.[43] На 20 март 1915 година Лефтеров участва във Валандовската акция.[44]
През Първата световна война капитан[4] Лефтеров отново командва партизанска рота, съставена от бивши революционни дейци, като Петър Лесев,[45] Ездра Флорентин,[46] Гаврил Стоилов,[47] Лазар Тодоров,[48] Илия Дилберов,[49], Стоян Чочков,[50] Лазар Кльонков,[51] Спиро Дильов,[52] Стоян Николов.[53] На 22.09.1917 година Никола Лефтеров е произведен в чин капитан[54]. Носител е на два ордена „За храброст“.[55][56][57] На 1 април 1917 г. е удостоен и с германски „Железен кръст“.[58]
В края на 1916 г. Партизанската рота е изпратена в района на Охрид и Поградец, със задача да води разузнаване в тила на противника и да организира албански доброволци на българска служба. Последните са зачислени в състава на ротата, като броят им варира в следващите години.[59][60]
През есента на 1917 г., вследствие на френско настъпление в района, ротата понася загуби и е изтеглена от фронтовата линия при Поградец. Предислоцирана е в Тетово, а взводовете ѝ са разпръснати по българо-австрийската граница. Новите задачи пред нея са преследване на разбойнически банди и разузнаване в тила на австрийските войски в Албания и Косово. Подчинена е на Македонската военноинспекционна област [59][61].
След войните[редактиране | редактиране на кода]
След войните капитан Никола Лефтеров е арестуван заедно с генерал Александър Протогеров и Тодор Александров през м. ноември 1919 г., по разпореждане на новия министър-председател Александър Стамболийски. В рамките на следващите няколко седмици и тримата, по различен начин, успяват да избягат от Централния софийски затвор.[62] След кратък престой в нелегалност се установява в село Страшимирово, където в 1928 година спомага за откриване на първото училище. В 2007 година в Страшимирово е поставена паметна плоча на Никола Лефтеров.[63][4]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Обединените чети на ВМК по време на Илинденското въстание, водени от Никола Лефтеров, Анастас Янков, Христо Танушев и вероятно Александър Манов -
Обединена чета на Анастас Янков, Христо Танушев и Никола Лефтеров. -
Четата на Лефтеров -
Четата на Никола Лефтеров, 1903 г. -
Любен Станчев от Варна, знаменосецът на четата на Никола Лефтеров. -
Знамето на четата бродирано от Олга Шотова (вляво) -
Паметна плоча на Лефтеров пред кметството на село Страшимирово -
Пенсионерски клуб „Никола Лефтеров“, с. Страшимирово
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 260.
- ↑ Стайков, Н. 8-ѝ пехотен Приморски на Нейно Височество Княгиня Мария Луиза полк. 1932, с. 204-205
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 35.
- ↑ а б в г Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 39.
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 37.
- ↑ Гоцев, Славчо. Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.), в: „Македонски преглед“, година ХІХ, 2006, кн.1, 121 - 142.
- ↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 190-191.
- ↑ Руменин, Р. Българският офицерски корпус 1878-1944 г., С. 1996, Т. 4, т. 90.
- ↑ Славов. Слави. Българската дипломация в Македония и Одринско и ВМОРО (1903 - 1908), в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр. 325., архив на оригинала от 25 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130925163725/http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Izvestiya-BID_T41.pdf, посетен на 16 октомври 2017
- ↑ Проданов, Николай. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално освобождение (1912-1918), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 1, с. 23.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408.
- ↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 216-217.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 277 – 278.
- ↑ Руменин, Р. Българският офицерски корпус 1878-1944 г., С. 1996, Т. 4, т. 90
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл НА на БАН, ф. 73, оп.1, а.е. 2142, л. 64-65
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 61.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 270.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 192, 588.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 214.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 579.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 579.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 159.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 637, 640.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 358.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 133.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 581.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 587.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 581.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31 – 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
- ↑ Лефтеров, Живко. Дневник за действията на партизанската рота на подпоручик Никола Лефтеров към Македоно-одринското опълчение (17 септември - 30 декември 1912 г.). Списание „Македонски преглед“, 2019, кн. 1, стр. 138.
- ↑ Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 220 - Дневник за действията на 4-та рота от Х-та Прилепска дружина (27 май - 30 юли 1913 г.).
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 273.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 403.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 553.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704, 738.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 376.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 145.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 93.
- ↑ Герасимовъ, П. Ездра Исакъ Флорентинъ // Илюстрация Илиндень 5 (95). Илинденска организация, Май 1938. с. 14 - 15.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 90.
- ↑ Александрова, Елена Янева. Дейността на Илия Манолов Дилберов (Дилбер Илия) в борбите за освобождение и обединение на българите в Македония (1898 - 1918), в: Военноисторически сборник, 2007, 4, стр. 30., архив на оригинала от 31 март 2010, https://web.archive.org/web/20100331160655/http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.4/VS-4_07.pdf, посетен на 6 февруари 2010
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 188.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 78.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 47.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 119.
- ↑ Руменин, Р. Българският офицерски корпус 1878-1944 г., С. 1996, Т. 4, т. 90.
- ↑ Александрова, Елена Янева. Фелдфебел Никола Лефтеров и революционното движение в Македония (1904 - 1905), в: Военноисторически сборник, 2007, 1-2, стр. 41-44., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205054716/http://vi-books.com/vis/vis7/vis7.1/VS-1-2_07.pdf, посетен на 6 февруари 2010
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 93.
- ↑ Лефтеров, Живко. „Съ Бога напред... за Македония“. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 156.
- ↑ а б Лефтеров, Живко. Действията на ротата на капитан Никола Лефтеров към Партизанския отряд на Планинската дивизия по време на Първата световна война // Сборник с доклади от научна конференция България - Германия. Първата световна война. Поуки за бъдещето. Варна, 2018. с. 97 - 110.
- ↑ Лефтеров, Живко. Капитан Никола Лефтеров и албанското население в Македонската военноинспекционна област по време на Първата световна война // Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на доц. д-р Лъчезар Стоянов. НБУ, 2021. с. 323 - 350.
- ↑ Стайков, Н. 8-ѝ пехотен Приморски на Нейно Височество Княгиня Мария Луиза полк. 1932, с. 207-208
- ↑ Пешев, Петър. Историческите събития и деятели от Освобождението ни до днес. София, 1929.
- ↑ Направиха първа копка на православен храм „Св. Николай Чудотворец“, actualno.com, 12 април 2007[неработеща препратка]
