Никола Корчев (скулптор) – Уикипедия

Тази статия е за скулптора Никола Корчев. За спасителя на Самарското знаме вижте Никола Корчев (опълченец).
Никола Корчев
български скулптор и алпинист
Роден
1931 г.
Починал
2006 г. (75 г.)
Националност България
Учил вНационална художествена академия
Алпинизъм
Известен спърво соло изкачване на Северната стена на Мальовица
Кариера в изкуството
Стилреализъм
Направлениескулптура

Никола К. Корчев е български скулптор и алпинист, сродник на опълченеца, спасил Самарското знаме – Никола Корчев

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1931 г. Завършва Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ със специалност „Декоративно-монументална скулптура“ през 1964 година. До 1977 г. е редовен сътрудник на Българската национална телевизия – редакция „Спортен екран“. Фоторепортер и редовен сътрудник на сп. „Турист“, вестник „Ехо“, сп. „Наша родина“ и други издания.

От 1978 до 1991 г. е преподавател по изобразителни изкуства в Професионална гимназия по каменообработване в село Кунино. Негови ученици са Анатоли Монов, Атанас Стоянов, Арсен Минков, Георги Танев, Евгени Карталов, Емил Георгиев, Константин Станоев, Марио Николов, Мартин Петров, Първолета Кръстева, Серьожа Стефанов, Стефка Николова. Член е на кръжок „Поезия“ при читалище „Христо Ботев“ в гр. Роман.

Занимания с алпинизъм[редактиране | редактиране на кода]

Никола Корчев е един от най-добрите български алпинисти от 50-те и 60-те години на XX век. Той е човекът, осъществил първото соло изкачване на Северната стена на Мальовица през 1956 г. За това постижение обаче получава от институциите не признание, а упреци, че е несъвместимо със съветския опит и постановка, че алпинизмът е колективен спорт.[1] Осъществява и много други трудни премиерни изкачвания, между които също по тази стена – тур „Камините“ (1954 г. с Михаил Угляров и 1955 продължение с Радко Бреянов)[2], впоследствие значително изменен поради голям каменопад, както и първите зимни изкачвания на Злия зъб – тур „Варника“ (с Борис Ширков, 1957 г.)[3][4] и на Елени връх (с Радко Бреянов).[3]

През 1957 г. Никола Корчев, Симеон Симов и Младен Чакъров правят първото цялостно преминаване на Южния Джендем под връх Ботев – в продължение на осем дни (от 28 юли до 4 август) те успяват да преминат по течението на Джендемската река от изворите ѝ до Кьоравите мостове, където тя се влива в р. Бъзовица и откъдето започват овчарските пътеки. През 1961 г. е технически ръководител на групата от 11 души, която първа проучва основно Северния Джендем (18 – 26 септември). Тези експедиции Никола Корчев описва в книгата си „Из Джендема“ (1962 г.).[5][6]

През 1962 г. заедно с Елена Пъдарева прави първия опит за проникване в пещерата Дяволското гърло при с. Триград. Достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.[7]

През 1974 г. е заснет 22-минутният филм „Българи на Олимп“ за покоряването на Митикас от група български алпинисти начело с Никола Корчев. За последен път филмът е показан на 15 ноември 2004 г. в Полския институт в София на първата „Панорама на български планинарски филми“.

Никола Корчев е учител на следващите поколения алпинисти. Тях той учи не само да катерят, но и да обичат и уважават планината. Казва, че „Планината не се покорява. Тя или те допуска, или не“.[1] На него те наричат турове и посвещават спортни събития.[2][8]

През 1964 г. му е дадено званието „Майстор на спорта по алпинизъм“. Катери до късни години; през 1998 г., на 67 г. преминава отново Северната стена на Мальовица, при това водейки третото въже, а за 70-ия си рожден ден се изкачва отново по тур „Камините“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Петков, Огнян (Огата). Планини и Низини. София, Къща за книги и приключения, 2012. ISBN 978-954-92984-1-3.
  2. ↑ а б Мальовица – Североизточна стена (Триъгълника)
  3. ↑ а б Бешев, Сандю.
  4. ↑ Радучев, Живко. Рила. Географски речник. С., Наука и изкуство, 1984. с. 100.
  5. ↑ Корчев, Никола. Из Джендема. С., Медицина и физкултура, 1962, 55 с. (Поредица „Малка туристическа библиотека“ № 213)
  6. ↑ Корчев, Никола. Из Джендема
  7. ↑ Вестник „Отечествен фронт“, 16 и 17 август 1962 г.
  8. ↑ Петков, Николай. Катерачна среща – държавно първенство по скално катерене, 9 – 10.07.2011 г., Кунино

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Корчев_(скулптор)&oldid=11022924“.