Николай Кауфман – Уикипедия

Николай Янков Кауфман
	Николай Янков Кауфман
български музиковед
Роден	23 септември 1925 г. Русе, Царство България
Починал	26 март 2018 г. (92 г.) кв. Лозенец, София, България
Етнос	евреи в България
Учил в	Национална музикална академия
Научна дейност
Област	Етнография
Работил в	Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb

Николай Янков Кауфман е изтъкнат български музиковед, фолклорист и композитор, академик на БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Русе в работническо семейство, но израства в Габрово. Завършва Държавната музикална академия с тромпет и музикална теория (1952).

Работи към от Института за фолклор при БАН, под ръководството на известната българска фолклористка Райна Кацарова.

През 1973 защитава докторска дисертация по изкуствознание. От 1979 г. е професор в държавната Консерватория, член-кореспондент на БАН от 1997 г., а от 2003 г. – академик.

Николай Кауфман има изключителен принос в проучването и съхраняването на българския музикален фолклор. В това отношение е своеобразен продължител на делото на видни български писатели (като Петко и Пенчо Славейкови); има високи постижения в композиторското творчество. Автор е на много книги, сборници, студии и статии (списание „Български фолклор“), както и на над 2000 хорови песни, 240 оркестрови творби, музика за танцови постановки, пиеси за пиано. Творбите му са част от репертоара на ансамблите „Филип Кутев“ и „Пирин“, Детския радиохор, хор „Ваня Монева“ и други.

Сътрудник на БНР по въпросите на българския музикален фолклор. Доктор хонорис кауза на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив^[2].

Един от основните изследователи на музиката на ашкеназките и сефарадските евреи в България.

През 1990 г. вторият албум „Мистерията на българските гласове“, с включени три негови авторски песни, печели награда Грами.

Носител на почетен знак (медал) „Марин Дринов“ от БАН и наградата „Паисий Хилендарски“ от СУ „Кл. Охридски“.

Умира на 26 март 2018 г. в дома си в кв. Лозенец, в София на 92-годишна възраст след дълго и мъчително боледуване.^[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Орден „Стара планина І степен“ (2000 г.) ^[4]

Почетен знак „Кирил и Методий“ І степен (1965)

Почетен знак „Кирил и Методий“ ІІ степен ( 1980 г.);

Почетен знак „Паисий Хилендарски“ на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ (1983 г.);

Почетен знак „За изкуствознание“ на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ (1989 г.);

Почетен знак (медал) ^[5]„Марин Дринов“ на БАН (1995 г.) и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Кауфман, Николай. Народни песни от югозападна България: Пирински край. Том 1. София, БАН, 1967.
Кауфман, Николай. Българската многогласна народна песен. София, Наука и Изкуство, 1968.
Кауфман, Николай. Българска народна музика. първо издание. 1970.
Кауфман, Николай. Народни песни от Родопския край. София, БАН: ИМ, 1970.
Кауфман, Николай. Българската сватбена песен. София, Музика, 1976.
Кауфман, Николай. Българска народна музика. второ издание. Музика, 1977.
Кауфман, Николай и др. Погребални и други оплаквания в България. София, Издателство на БАН, 1988.
Кауфман, Николай. Народни песни от югозападна България: Пирински край. Том 2. София, БАН, 1994.
Кауфман, Николай. 1500 български градски песни. Том 1. Славена, 2002. ISBN 978-954-579-228-1.
Кауфман, Николай. Български народни песни на полски труд. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2003.
Кауфман, Николай. 1500 български градски песни. Том 2. Славена, 2004. ISBN 978-954-579-229-8.
Кауфман, Николай. 1500 български градски песни. Том 3. Славена, 2004. ISBN 978-954-579-307-3.
Кауфман, Николай. Българска народна музика. трето издание. Славена, 2005.
Гайтанджиева, Таня и др. От извора песен струи Ч.1 / Автентични котленски народни песни /. София, 2006.
Тончева, Веселка. Фолклористът Николай Кауфман. София, Издателство на БАН, 2005. ISBN 978-954-322-055-7.