Никодим Кондаков – Уикипедия

Никодим Кондаков
Роден	1 ноември 1844 г. (стар стил) Русия
Починал	17 февруари 1925 г. (80 г.) Мала страна, Прага, Чехословакия
Погребан	Олшанско гробище, Жижков, Чехия
Учил в	Московски държавен университет Императорски Московски университет Историко-филологически факултет на Московския университет Санктпетербургски държавен университет Одески национален университет
Партия	Руско събрание
Работил в	Одески национален университет Софийски университет Карлов университет
Награди	Орден Свети Владимир III степен Орден „Свети Станислав“ II степен Орден „Свети Станислав“ I степен
Никодим Кондаков в Общомедия

Никоди́м Па́влович Кондако́в е голям руски историк на византийското и староруско изкуство, археолог, създател на иконографския метод за изучаване на паметниците на изкуството. Кондако́в е член-кореспондент на Петербургската академия на науките от 1892 година и действителен член от 1898 година на Руската академия на науките, академик на Петербургската художествена академия от 1893 година, пръв почетен член на Македонския научен институт от 4 ноември 1924 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1861–1865 учи в историко-филологическия факултет на Московския университет под ръководството на Фьодор Буслаев. След завършване на университета преподава в средни учебни заведения, включително и в Московското художествено училище. През 1870 година е избран за доцент в Катедрата по история на изкуството в Новорусийския университет в Одеса; от 1877 г. е доцент в Новорусийския университет.

През 1873 година защитава в Московския университет магистърска дисертация на тема „Паметник с харпии от Мала Азия и символиката на гръцкото изкуство“. През 1876 година защитава докторска дисертация на тема „История на византийското изкуство и на иконографията по миниатюри от гръцки ръкописи“.

От 1888 до 1897 г. е професор в катедрата по история на изкуството на Санктпетербургския императорски университет, преподава също в Петербургските висши женски курсове. В периода 1888–1893 г. ръководи Отделението по изкуство на средните векове и Ренесанса в Ермитажа.

Лекциите на Кондаков оказват голямо влияние на Дмитрий Айналов, Николай Лихачов, Михаил Ростовцев, Сергей Жебельов, Егор Редин, Яков Смирнов, Пьотър Покришкин, Николай Окунев, Леонид Мацулевич, Н. Сичев, В. Мясоедов и много други историци, археолози и изкуствоведи.

По време на Октомврийската революция и Гражданската война в Русия Кондаков живее последователно в Одеса и Ялта През 1920 емигрира в Цариград, а после в София. През 1920–1922 чете лекции по средновековно изкуство и култура в Софийския университет и изучава паметниците на изкуството в България. В Одеса и София се учат при него Николай Окунев и Андрей Грабар. От 1922 г. живее в Прага, където преподава в Карловия университет до смъртта си през 1925 г. Обединилият се около него кръг от млади учени, известен като Seminarium Kondakovianum, през 1931 г. е преобразуван в Археологически институт Кондаков.

Кондаков за Македония[редактиране | редактиране на кода]

През 1895 г. заедно с Фьодор Успенски Кондаков основава Руския археологически институт в Константинопол, в чиито цели влиза и изследването на Македония. През 1909 година той публикува своите проучвания в книгата „Македония. Археологическо пътешествие“, посветена на историята, археологията и етнографията на Македония. В нея наред с описанието на археологическите паметници Кондаков обнародва своите изследвания върху народната носия на македонските българи, главно върху нейната орнаментика и цветове. Той смята, че в етнографско отношение България се простира в Македония до Охрид, включително^[1]. Според него от Охрид до Скопие и Куманово

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Основни трудове

• История византийского искусства и иконографии по миниатюрам греческих рукописей (1876)
• Мозаики мечети Кахрие Джамиси в Константинополе, Одеса 1881
• Древняя архитектура Грузии (1876)
• Путешествие на Синай. Древности Синайского монастыря (1882)
• Византийские церкви и памятники Константинополя, Одеса 1887
• Русские древности в памятниках искусства, Санкт Петербург 1889 – 97 (с И.И.Толстой)
• Византийские эмали. Собрание А.В. Звенигородского. История и памятники византийской эмали, СПб. 1892 (изд. едновременно на фр. и немски език във Франкфурт на Майн)
• Русские клады. Исследования древностей великокняжеского периода, т. I., Санкт Петербург 1896
• О научных задачах истории древнерусского искусства, Санкт Петербург 1899
• Памятники христианского искусства на Афоне, Санкт Петербург 1902
• Археологическое путешествие по Сирии и Палестине (1904)
• Иконография Господа Бога и Спаса Нашего Иисуса Христа, СПб. 1905
• Македония. Археологическое путешествие, Санкт Петербург 1909, 308 с.
• Иконография Богоматери, т. 1 – 2. Санкт Петербург. 1914; Прага 1915

Посмъртни издания

• Русская икона, т. 1 – 4. Прага 1928 – 33;
• Воспоминания и думы, Прага 1927; 2 изд. Москва (Индрик) 2002 (ISBN 8857591635)
• Очерки и заметки по истории средневекового искусства и культуры, Прага, 1929

Непубликувани трудове

• Иконографии Богоматери (Мадонны), т. З (ръкописът е закупен от Ватикана през 1925 г.)
• Русские клады, т. 2
• История средневековой итальянской миниатюры

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• ((ru)) Биографичен очерк за акад. Никодим Павлович Кондаков, част от „Био-библиографии-те на руските учени в България“, ръкопис на А. П. Мешчерски (Мещерски) от 1955 г.
• ((ru)) Никодим Павлович Кондаков (1844 – 1925), биография на сайта на Санктпетербургския държавен университет
• Иван Петрински, От Охрид до Скопие всички безкористно се наричат българи^{[неработеща препратка]}, в. „Сега“, 30 април 2009

Нормативен контрол BIBSYS BNF CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NKC NLG Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Археология“          Портал „История“          Портал „Македония“          Портал „Руска империя“          Портал „Чехия“