Нижегородска област – Уикипедия

Нижегородска област
Нижегородская область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Нижегородска област на картата на РусияНижегородска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърНижни Новгород
Площ76 624 km²
Население3 234 676 души (2018)
42,2 души/km²
Адм. центърНижни Новгород
Федерален окръгПриволжки федерален окръг
ГубернаторГлеб Никитин
Часова зонаUTC +3
МПС код52, 152
Официален сайтnobl.ru
Нижегородска област в Общомедия

Нижегородска област е субект на Руската Федерация, в Приволжкия федерален окръг[1]. Площ 76 624 km2 (40-о място по големина в Руската Федерация, 0,45% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 3 234 676 души (11-о място в Руската Федерация, 2,2% от нейното население). Административен център град Нижни Новгород. Разстояние от Москва до Нижни Новгород 439 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите руски градове в региона възникват през ХІІ и ХІІІ в. – Городец (1152 г.) и Нижни Новгород (1221 г.). През ХVІ в. възникват градовете Балахна (1536 г.) и Арзамас (1572 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Ветлуга през 1778 г., Горбатов, Лукоянов и Семьонов през 1779 г. Нижегородска област е образувана на 14 януари 1929 г., а на 15 юли 1929 г. е преобразувана в Нижегородски край. С постановление на ЦИК на СССР от 7 октомври 1932 г. е преименувана в Горковски край, който на 7 декември 1934 г. е разделен на Горковски край и Кировски край. На 5 декември 1936 г. Горковски край е преобразуван в Горковска област и от него се отделят Марийската АССР и Чувашката АССР. На 7 януари 1954 г. от Горковска област е отделена като самостоятелна единица Арзамаска област, която на 23 април 1957 г.отново е включена в състава на Горковска област. На 22 октомври 1990 г. Горковска област е преименувана на Нижегородска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Нижегородска област се намира в централната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг. На запад граничи с Владимирска и Ивановска област, на север – с Костромска област, на североизток – с Кировска област, на изток – с Република Марий Ел и Република Чувашия, на юг – с Република Мордовия и на югозапад – с Рязанска област. В тези си граници заема площ от 76 624 km2 (40-о място по големина в Руската Федерация, 0,45% от нейната площ).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Нижегородска област е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, покрай двата бряга на река Волга, пресичаща областта от запад на изток и деляща я на две части: равнинно и гористо левобрежие (Заволжие) и възвишено лесостепно деснобрежие. Заволжието е заето от Волжко-Ветлужката низина и само в най-северните части на областта навлизат участъци от възвишението Вятски Увал (височина до 192 m). Дяснобрежието, с изключение на западната му част – Окско-Тешката низина е заето от северните части на Приволжкото възвишение, включващо Мордовското (до 250 m) и Чувашкото възвишение, Дятловите, Перемиловските (покрай река Ока) и Фадеевските (покрай река Волга) височини. Като цяло релефът тук е ридово-долинен, с многочислени оврази, особено покрай бреговете на Ока и Волга, а на места (по долината на река Пяна) – карстов.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален с умерено студена и продължителна зима и топло лято. Средна януарска температура -12 -13 °C, средна юлска 18-19 °C. Годишна сума на валежите от 450 – 500 mm по деснобрежието, където има чести засушавания до 550 – 600 mm в Заволжието. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава от 165 – 170 дни в Заволжието до 170 – 175 дни по деснобрежието.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

В Нижегородска област има над 6,2 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължана около 33 хил. km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. Основни реки са Волга (част от горното и средното си течение) с десния си приток Ока, всяка от които протича през областта на протежение от 260 km. Основни притоци на Волга са: леви – Унжа, Узола, Керженец, Ветлуга; десни – Ока (с Мокша и Тьоша), Кудма, Сура (с Пяна). Реките в областта са с равнинен характер, в северните райони по-пълноводни, с множество меандри, бавно течение и плитки долини с полегати склонове. Десните притоци на Волга, стичащи се от Приволжкото възвишение са с по-голям наклон и скорост на течението, по-дълбоки и широки долини. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през втората половина на ноември, а се размразяват в средата на април.[3]

На територията на областта има над 7,5 хил. естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 770 km2, в т.ч. над 5 хил. езера с площ над 10 дка. Езерата са предимно крайречни (старици) и са съсредоточени основно по долините на реките Ветлуга, Пяна и Керженец. В южните райони широко разпространение имат карстовите езера. Най-големите естествени езера са Пирското (2,72 km2) и Болшое Плотово (2,46 km2). Изкуствените водоеми са повече от естествените, като най-големи са Горковското и Чебоксарското водохранилища на река Волга.[3]

Почви[редактиране | редактиране на кода]

В почвената покривка на областта преобладават ливадно-подзолистите и подзолистите почви (66% от цялата територия). Сивите горски почви заемат 16,3%, черноземните 7,9%, алувиалните 3,6%, блатните и торфените 6,2%. В Заволжието подзолистите почви са разпространени под иглолистни гори, а ливадно-подзолистите – под смесени гори. По деснобрежието сивите горски почви са под дъбови гори, а излужените черноземи – в степните райони.[2]

Растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Горите заемат 43% от територията на областта. Най-широко разпространение имат иглолистните масиви (смърч и ела с примеси от сибирска лиственица) и смесените гори. По пясъчните хълмове в Заволжито изобилстват боровите гори, а по влажните низини – тъмни смърчови гори. Големи площи от територията на Горковска област са обхванати от ерозионни явления. Животинският свят е представен от вълк, лисица, кафява мечка, рис, бурсук, таралеж, плъхове, хомяк и др. Срещат се лосове, които са под охрана, а по реките бобър.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Нижегородска област наброява 3 234 676 души (11-о място в Руската Федерация, 2,2% от нейното население). Гъстота 42,21 души/km2. Градско население 79,81%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на областта (над 5000 души) е бил следния: руснаци 3 109 661 души (93,93%), татари 44 103 (1,33%), мордовци 19 138 (0,58%), украинци 17 657 (0,53%), арменци 13 294 (0,4%), чуваши (9765 (0,29%), азербайджанци 8494 (0,26%), марийци 6415 (0,19%).

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Нижегородска област се дели на 14 областни градски окръга, 38 муниципални района, 28 града, в т.ч. 12 града с областно подчинение (Арзамас, Бор, Викса, Дзержинск, Кулебаки, Навашино, Нижни Новгород, Первомайск, Саров[4], Семьонов, Чкаловск и Шахуня) и 16 града с районно подчинение и 55 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Нижегородска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Нижни Новгород
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Арзамас 42 104 547 гр. Арзамас 104 547 112
ІІ. Бор 3584 121 846 гр. Бор 78 385 19
ІІІ. Викса 1866 82 656 гр. Викса 53 406 186 Ближне-Песочное, Виля, Досчатое, Шиморское
ІV. Дзержинск 422 242 033 гр. Дзержинск 231 797 25 Гавриловка, Горбатовка, Желнино
V. Кулебаки 922 48 730 гр. Кулебаки 32 943 188 Велетма, Гремячево
VІ. Навашино 1277 22 519 гр. Навашино 15 051 158
VІІ. Нижни Новгород 411 1 270 241 гр. Нижни Новгород 1 264 075 Зелени Город
VІІІ. Первомайск 1227 18 508 гр. Первомайск 13 626 189 Сатис
ІХ.Перевоз 769 15 943 гр. Перевоз 8928 118
Х.Саров[4] 232 95 065 гр. Саров 95 065 181
ХІ. Семьонов 3877 47 868 гр. Семьонов 24 536 69 Сухобезводное
ХІІ. Соколское 1981 13 136 сгт Соколское 6054 141
ХІІІ. Чкаловск 862 20 183 гр. Чкаловск 11 569 95
ХІV. Шахуня 2588 36 216 гр. Шахуня 20 183 240 Вахтан, Сява
Муниципални райони
1. Ардатовски 1888 23 553 сгт Ардатов 8777 162 Мухтолово
2. Арзамаски 2011 41 807 гр. Арзамас 112 Въездное
3. Балахнински 897 76 612 гр. Балахна 49 364 34 Болшое Козино, Гидроторф, Малое Козино, Лукино, Первое Мая
4. Богородски 1459 68 103 гр. Богородск 34 388 43
5. Болшеболдински 866 11 180 с. Болшое Болдино 5074 249
6. Болшемурашкински 659 9684 сгт Болшое Мурашкино 5080 90
7. Бутурлински 1105 13 614 сгт Бутурлино 6338 121
8. Вадски 743 14 452 с. Вад 6698 103
9. Варнавински 2523 12 377 сгт Варнавино 3304 165
10. Вачки 979 17 749 сгт Вача 5283 111
11. Ветлужки 2992 14 848 гр. Ветлуга 8501 230 им. М.И.Калинина
12. Вознесенски 1303 15 566 сгт Вознесенское 6313 208
13. Володарски 1050 58 043 гр. Володарск 10 021 41 Илиногорск, Решетиха, Смолино, Фролешчи, Централни, Юганец
14. Воротински 1936 18 592 сгт Воротинец 6154 143 Василсурск
15. Воскресенски 3554 19 760 сгт Воскресенское 5942 136
16. Гагински 1064 11 194 с. Гагино 3891 215
17. Городецки 1483 88 092 гр. Городец 30 493 70 гр. Заволжие, Парвомайски
18. Далнеконстантиновски 1377 21 140 сгт Далне Константиново 4133 71
19. Дивеевски 845 15 905 с. Дивеево 6408 170
20. Княгинински 770 11 855 гр. Княгинино 7062 107
21. Ковернински 2340 18 597 сгт Ковернино 6869 130
22. Краснобаковски 1758 21 785 сгт Красние Баки 7818 137 Ветлужки
23. Краснооктябърски 886 10 015 с. Уразовка 1626 168
24. Кстовски 1227 119 630 гр. Кстово 67 723 29
25. Лисковски 2134 38 348 гр. Лисково 21 293 90
26. Лукояновски 1891 29 897 гр. Лукоянов 14 136 173 им. Степана Разина
27. Павловски 1097 95 284 гр. Павлово 58 163 78 гр. Ворсма, гр. Горбатов, Тумботино
28. Пилнински 1313 19 818 сгт Пилна 6849 177
29. Починковски 1961 28 580 с. Починки 11 891 222
30. Сергачки 1244 28 631 гр. Сергач 20 416 150
31. Сеченовски 991 14 326 с. Сеченово 5263 197
32. Сосновски 1171 18 118 сгт Сосновское 8247 98
33. Спаски 707 9698 с. Спаское 3947 169
34. Тонкински 1018 7909 сгт Тонкино 4745 237
35. Тоншаевски 2353 18 878 сгт Тоншаево 4581 271 Пижма, Шайгино
36. Уренски 2104 28 736 гр. Урен 12 385 183 Аря
37. Шарангски 1596 11 825 сгт Шаранга 6692 255
38. Шатковски 1441 24 124 сгт Шатки 8796 156 Лесогорск
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Нижегородской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основни отрасли на промишлеността са – машиностроене, химия, черна металургия, горска, целулозна, лека и хранителна промишленост.

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Отглежда се едър рогат добитък, свине, птици, зърнени фуражни, технически култури, картофи, зеленчуци. Събират плодове и горски плодове.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 2367[5] 2055,5[6] 1716,4 1494,6[6] 1186,8[7] 1165,1 1125[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Самойлова Г.С., Горячко М.Д. и др. Нижегородска област (Нижегоро́дская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 22. Нанотехнология - Николай Кавасила [Нанонаука — Николай Кавасила]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-358-3. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-29 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Нижегородска област
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Нижегородска област
  4. ↑ а б закрито административно-териториално образувание
  5. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  6. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  7. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нижегородска_област&oldid=11978893“.