Неофит Български – Уикипедия
Неофит Български | |
български патриарх | |
Роден | Симеон Николов Димитров 15 октомври 1945 г. |
---|---|
Починал | |
Погребан | „Света Неделя“, Република България |
Етнос | българи |
Религия | православие |
Учил в | Богословски факултет на СУ |
Награди | Орден „Стара планина“ (2015) Марко Семов (2023) Доктор хонорис кауза на Софийския университет (2 декември 2008) |
Семейство | |
Подпис | |
Неофит Български в Общомедия |
Неофит I е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква и на Софийската епархия от 24 февруари 2013 година до 13 март 2024 година с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски. От 1994 година до 2001 година е доростоло-червенски митрополит. От 2001 година до избора му за български патриарх е русенски митрополит.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в София на 15 октомври 1945 година със светско име Симеон Николов Димитров в работническо, безпартийно и силно религиозно семейство.[1] Брат му, доц. Димитър Димитров, е главен диригент на църковния хор в храм-паметника „Св. Александър Невски“. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Свети Климент Охридски“, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. е на богословска специализация в Катедрата по църковно пеене при Московската духовна академия.[2]
На 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия. Четири години по-късно става старши преподавател по източно църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия, където преподава до края на 1980 г.
Неофит е постриган за монах на 3 август 1975 г. в Троянския манастир с името Неофит. През следващия месец става диригент на Софийския свещенически хор. На 25 март 1976 г. патриарх Максим го ръкополага за йеромонах, а на 21 ноември 1977 г. отново патриархът го въвежда в архимандритско достойнство в софийската катедрала „Света Неделя“. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия.
Епископ[редактиране | редактиране на кода]
В периода 1983 – 1990 година Неофит е сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия с псевдоним Симеонов. В личното му дело са запазени 16 листа, а Неофит е описан в него като:
„ | Силно религиозен, привързан към църквата, епископ Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност прояви в разширяване на религиозната дейност след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000-годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление.[1] | “ |
На 8 декември 1985 г. в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата Левкийски и е назначен за втори викарий на софийския митрополит.[2]
На 1 декември 1989 г. епископ Неофит е избран за ректор на Духовната академия, а след възстановяването на академията като Богословски факултет при Софийския университет „Свети Климент Охридски“ на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан. Заема поста до януари 1992 г., когато е назначен за главен секретар на Светия Синод.[2]
Като главен секретар на Светия Синод и председател на църковното настоятелство при храм-паметника „Свети Александър Невски“, по време на разкола в БПЦ, изиграва важна роля в преговорите за освобождението на окупираната Синодална палата.[3]
На 27 март 1994 г. е избран, а от 3 април същата година е и канонически утвърден за доростолски и червенски митрополит. През 2001 г. Петият църковно-народен събор взема решение да раздели Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия, а Неофит е титулуван русенски митрополит.[2]
Патриарх[редактиране | редактиране на кода]
След кончината на патриарх Максим, на 10 ноември 2012 г. с тайно гласуване Неофит е подкрепен от 1 от 12 присъствали митрополити за наместник-председател на Българската православна църква.
На 24 февруари 2013 г. на Патриаршеския избирателен църковен събор е избран за патриарх на Българската православна църква с 90 гласа срещу 47 за митрополит Гавриил Ловчански.[4] Във връзка със 70-годишния му юбилей през 2015 година е удостоен от президента Росен Плевнелиев с орден „Стара планина“ първа степен за изключителния му принос към България.[5]
На специална церемония на 8 октомври 2014 в министерския съвет министър-председателят Георги Близнашки връчи на Негово светейшество патриарх Неофит нотариалния акт за собственост на храм-паметника "Свети Александър Невски" в присъствието на държавния глава Росен Плевнелиев.
Периодът на патриаршеското служение на Негово Светейшество ще се запомни и с отварянето на патриаршеската институция и Светия Синод на БПЦ-БП към широката общественост. Още с възкачването на патриарх Неофит на първосветителския престол, с решение на Светия Синод е открит Отдел „Връзки с обществеността“ и първосветителството на Негово Светейшество е белязано с изключително оживление в отношенията между БПЦ и българската държава на официално и работно ниво. Регулярни срещи на Българския патриарх и архиереите от Светия Синод с Президентите на страната, председателите на Народното събрание, министър-председателите, министри и др. ръководни лица в държавата, полагат началото на конкретни съвместни действия и добро, конструктивно сътрудничество между духовата и светската власт в различни области в които полето на действие на Църквата и държавата се пресичат, като социалната дейност, културното наследство, образованието, грижата за българите зад граница и др. Налице са добро взаимодействие с медиите и засилено доверие към Българската православна църква от страна на институциите и широката общественост, както и отношения на доверие и взаимоуважение с еврейската общност, Мюфтийството, Нунциатурата и с чуждестранните посолства в България.[източник? (Поискан преди 8 дни)]
Като Патриарх на 1 юни 2016 г. тон за отказ от участие във Всеправославен събор в Колимвари, Крит, Гърция дава Българската православна църква.
На 27 ноември 2017 г. Светият синод създава комисия за преговори с Македонската православна църква – Охридска архиепископия и с останалите поместни православни църкви за получаване на статут на непризнатата до този момент МПЦ.
На 29 ноември 2023 г. Канцеларията на Светия синод известява, че Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит е бил хоспитализиран в болница, по повод на белодробно заболяване. Патриарх Неофит почива на 13 март 2024 в 22:22 часа от многоорганна недостатъчност във Военномедицинска академия в град София.[6][7]
На 15 март 2024 година тленните останки на патриарх Неофит са изложени за поклонение в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. На следващия ден там е отслужена заупокойна литургия, водена от митрополит Йоан Варненски и Великопреславски. Литургията е последвана от опело, възглавено от вселенския патриарх Вартоломей I Константинополски. С литийно шествие тялото на патриарх Неофит I е пренесено от патриаршеската катедрала до митрополитската катедрала „Света Неделя“, където е погребан до южната стена на храма, до гроба на екзарх Йосиф I Български. Той е изпратен с топовни салюти и с кратка служба, отново възглавена от вселенския патриарх. Присъстват всички митрополити от Светия синод, свещеници от Софийска епархия, първите държавни мъже и множество миряни.[8]
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- доктор хонорис кауза на Софийски университет (2 декември 2008 г.)[9]
- орден „Св. св. Кирил и Методий“ (22 юни 2010 г.)[10]
- орден „Княз Ярослав Мъдри“, I степен (Украйна, 27 юли 2013 г.)[11]
- орден „Слава и чест“, I степен (Руска православна църква, 2013 г.)[12]
- орден „Стара планина“, I степен (5 ноември 2015 г.)
- Почетен гражданин на Русе
- Почетен гражданин на Две могили
- Почетен гражданин на Кюстендил[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Досието на Русенския митрополит Неофит // desebg.com, 26 януари 2012 г., Посетен на 24.02.2013 г.
- ↑ а б в г Митрополит Неофит // Официална уеб страница на Русенската епархия на Българска православна църква. Посетен на 13 февруари 2013.
- ↑ Русева, Любослава. Църква в миши капан, сп. Тема, бр. 8, 25 февруари – 3 март 2013 г., стр. 30.
- ↑ Неофит е новият патриарх на Българската православна църква // dnevnik.bg, 28 февруари 2013 г. Посетен на 13 февруари 2013.
- ↑ Патриарх Неофит бе удостоен с орден „Стара планина“, pravoslavie.bg.
- ↑ https://bg-patriarshia.bg/news/saobshtenie-po-povod-konchinata-na-negovo-sveteyshestvo-balg
- ↑ Почина патриарх Неофит (ВИДЕО), 13 март 2024, 23:03 ч.
- ↑ Патриарх Неофит бе погребан в храм "Света Неделя" // bntnews.bg. Посетен на 17 март 2024.
- ↑ Русенският митрополит Неофит получи званието „Доктор хонорис кауза“ // BNT.bg, 2 декември 2008 г. Посетен на 13 февруари 2013.
- ↑ Указ № 163 от 22 юни 2010 г. Държавен вестник, брой 49, 29 юни 2010 г.
- ↑ Указ Президента Украины № 401/2013 „О награждении орденом князя Ярослава Мудрого“, president.gov.ua.
- ↑ Предстоятель Русской Православной Церкви встретился со Святейшим Патриархом Болгарским Неофитом, patriarchia.ru.
- ↑ Димитрина Ветова, Българският патриарх Неофит стана почетен гражданин на Кюстендил, БТА, 24 февруари 2023 г.
Партений | → | левкийски епископ (8 декември 1985 – 3 април 1994) | → | Павел |
Софроний | → | доростолски и червенски митрополит (3 април 1994 – 17 декември 2001) | → | … |
… | → | русенски митрополит (17 декември 2001 – 24 февруари 2013) | → | Наум |
Максим | → | софийски митрополит (24 февруари 2013 – 13 март 2024) | → | вакантна |
Максим | → | български патриарх (24 февруари 2013 – 13 март 2024) | → | вакантна |