Ненецки автономен окръг – Уикипедия

Ненецки автономен окръг Ненецкий автономный округ
Субект на Руската федерация
Ненецки автономен окръг на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Нарян Мар
Площ	176 802 km²
Население	43 997 души (2018) 0,249 души/km²
Адм. център	Нарян Мар
Федерален окръг	Северозападен федерален окръг
Губернатор	Игор Кошин
Часова зона	UTC +3
МПС код	83
Официален сайт	adm-nao.ru
Ненецки автономен окръг в Общомедия

Ненецки автономен окръг е самостоятелен субект на Руската Федерация, разположен на територията на Северозападния федерален окръг и влизащ в състава на Архангелска област^[1]. Площ 176 802 km² (49-о място по големина в Руската федерация, 1,03% от нейната площ и 30,15% от територията на Архангелска област). Население на 1 януари 2018 г. 43 997 души (85-о, последно място по броя на жителите си в Руската федерация, 0,03% от нейното население). Административен център град Нарян Мар. Разстояние от Архангелск до Нарян Мар 1097 km. Разстояние от Москва до Нарян Мар 2230 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

До 1929 г. територията на сегашния Ненецки автономен окръг влиза в състава на Архангелска губерния. На 15 юли 1929 г. е образуван Ненецки окръг, в състава Северния край, като през 1930 г. е преобразуван в Ненецки национален окръг, а през 1977 г. – в Ненецки автономен окръг. Единственият град в окръга Нарян Мар е признат за такъв през 1935 г.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Ненецкия автономен окръг е разположен в североизточната част на Архангелска област и в крайната североизточна част на Европейска Русия и Източноевропейската равнина. На изток граничи с Ямало-Ненецкия автономен окръг на Тюменска област, на юг – с Република Коми, на югозапад – със същинската територия на Архангелска област, а на север се мие от водите на Бяло, Баренцево и Карско море. В тези си граници заема площ от 176 802 km² (49-о място по големина в Руската федерация, 1,03% от нейната площ и 30,15% от територията на Архангелска област).^[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът е предимно равнинен, като се открояват няколко древни силно разрушени полупланински възвишения. Канин Камен (242 m), северните разклонения на Тимански кряж (Космински Камен 301 m) и хребета Пай Хой в крайния североизток с височина 300 – 400 m. Максимална височина връх Мореиз 467 m. Западните участъци на Канинската и Малоземелската тундра са плоски и силно заблатени равнини, а територията на изток от долното течение на река Печора – Болшеземелската тундра е малко по-високо над морското равнище, по-слабо заблатена и в нейните предели има множество моренни възвишения и хълмове.^[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е суров, като средната януарска температура е от -12 °C на югозапад до -22 °C на североизток, а средната юлска съответно от 13 °C до 6 °C. Годишната сума на валежите е 280 – 420 mm, като около 70% от тях падат през топлия сезон. Широко е разпространена вечно замръзналата почва. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 72 до 110 денонощия.^[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

По територията на окръга протичат 1854 реки (с дължина над km) с обща дължина 47 144 km. По-голямата част от Ненецкия автономен окръг принадлежи към водосборния басейн на Баренцево море, крайните западни райони – към водосборния басейн на Бяло море, а крайния изток – към водосборния басейн на Карско море. На протежение от 220 km в пределите на окръга преминава най-долното течение на река Печора, вливаща се в Баренцево море, която в този си участък е достъпна за големи морски съдове. Нейни основни притоци са Сула, Шапкина и Адзва и Колва (десни притоци на Уса, която е десен приток на Печора). Към водосборния басейн на Баренцево море принадлежат още реките Вижас, Ома, Пьоша, Индига, Чорная, Коротаиха и др. Към водосборния басейн на Бяло море принадлежат малки и къси реки протичащи по полуостров Канин, а към водосборния басейн на Карско море – река Кара. Реките в окръга са с предимно равнинен характер. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (до 75%). Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултата от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Продължителността на заледяването на реките съставлява 7-8 месеца, а много от по-малките реки замръзват до дъно.^[3]

В Ненецкия автономен окръг има над 160 хил. езера с обща площ над 6200 km², като около 106 хил. от тях са по-големи от 10 дка. Множество от малките тундрови реки и малки езера, много често се обединяват в система чрез къси протоци и образуват т.нар. „виски“ (Вашуткини езера). Голяма част от езерата в региона са с термокарстов произход и са разположени в Болшеземелската и Малоземелската тундра. Голямо разпространение имат и крайречните (старици) и лагунните езера, намиращи се основно по долината на Печора. Най-големите езера в окръга са: Голодная Губа, Урдюжко, Песчанка-То и Пилня. Блатата и заблатените земи заемат 33 818 km², което съставлява 19,13% от територията на Ненецкия автономен окръг.^[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Основните почвени видове са тундрово-торфените и торфено-глинестите почви, а на югозапад се срещат и глинесто-подзолисти почви. Над 3/4 от територията на окръга е разположена в зоната на тундрата, където преобладават мъховите и тревисто-мъховите растителни съобщества, а по долините на реките – гъсти храсталаци от тундрова върба (ива). Крайните южни и югозападни части попадат в зоната на лесотундрата и северната тайга. По заливните тераси на реките и в делтата на Печора има обширни пасища, на които пасат големи стада северни елени. Животинския свят е представен от песец, лисица, хермелин, тундрови и бели гъски, лебеди и патици, а реките и крайбрежните води на моретата са богати на различни видове риби.^[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Ненецкия автономен окръг наброява 43 997 души (85-о, последно място по броя на жителите си в Руската федерация, 0,03% от нейното население). При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на окръга е бил следния: руснаци 26 648 души (63,31%), ненци 7504 (17,83%), коми 3623 (8,61%), украинци 987 (2,34%). На територията на окръга има още 68 етнически групи, а около 658 (1,6%) души не са посочили своята етническа принадлежност.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Ненецкия автономен окръг се дели на 1 окръжен градски окръг, 1 муниципален район, 1 град с областно подчинение (Нарян Мар) и 1 селище от градски тип.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ненецкого автономного округа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Официален сайт на Ненецкия автономен окръг Архив на оригинала от 2005-11-11 в Wayback Machine.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.