Невена Мандаджиева – Уикипедия

Невена Желчева Мандаджиева (родена на 6 юли 1941 г.) е българска актриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в семейството на актрисата Пенка Мандаджиева и режисьора професор Желчо Мандаджиев. Играе в редица филми по романи на Богомил Райнов. Играе на сцената на Театър 199 в постановките:

• „Жена в затруднено положние“ от Марек Домански, реж. Николай Георгиев;
• „Свободно място във влака“ от Стефан Стайчев, реж. Моис Бениеш;
• „Сашо убива вълк“ от Иван Остриков, реж. Иван Висоцки;
• „Нож в сърцето“ от Тенеси Уилямс, реж. Здравко Митков;
• „Може би...авантюра“ от Рада Москова, реж. Николина Томанова;
• „Най-древната професия“ от Пола Вогъл, реж. Христо Христов;
• „Жарава“ от Димитър Кабаков, реж. Възкресия Вихърова;
• „Кралицата майка“ от Манлио Сантанели, реж. Валентин Ганев.

За ролята на Реджина Джанели в „Кралицата майка“ е номирината за „Икар“ 2012 в категорията „Главна женска роля“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Награда за женска роля за Атидже в „Жарава“, Театър 199 от Международния фестивал на малките театрални форми, Враца, 2006.
• Награда за цялостен принос в театъра и киното, 2009.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Женена е за Руси Чанев и заедно имат един син и една дъщеря.^[1]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

• Заслужил артист

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

• „Моцарт и Салиери“ (1967)

ТВ ТЕАТЪР:

• „Гълъб за сърдечни послания“ (1989) (Неда Антонова)
• „Йоан Кукузел“ (1987) (Делка Димитрова), 2 части – майката на Йоан
• „Излишни неща от личния живот“ (1985) (Сергей Коковкин)
• „Есенна градина“ (1982) (Лилиан Хелман)
• „В люляковата градина“ (1977) (А. Салодар)
• „Каин магьосникът“ (1977) (Камен Зидаров)
• „Цилиндъра“ (1974) (Едуардо де Филипо)
• „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
• „Тайната на младостта“ (1972) (Миклош Дярваш)
• „Свети, но не грее“ (1971) (Николай Островски)
• „Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)
• „Всекиму заслуженото“ (1966) (Самуел Альошин)
• „Когато гръм удари“ (1964) (Пейо Яворов)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

• Стъклената река (2010) – Баба Монка
• Вътрешен глас (2008) – игуменката
• Самотни сърца (2007)
• Птицата (2003) – Василица, лелята на Христина
• Каре (2002) – Гласът на Мими
• Каталии (2001) – Петра
• Дом за нашите деца (1986) – втората съпруга на болния Васил Антонов
• Всички и никой (1978) – Сестрата на Иван
• Един наивник на средна възраст (1976), 2 серии – Мери Ли
• Катина (1976) – Люта
• Този истински мъж (1975)
• Баща ми бояджията (1974) - братовчедката
• Бразилска мелодия (1974), 2 серии – Лиза
• Грамофон и маслини за моите приятели (1965) - момичето на „Русия“
• Когато гръм удари (1964)
• Русият и Гугутката (1964)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Профил в IMDB