Национална хокейна лига – Уикипедия

Националната хокейна лига на САЩ и Канада известна най-вече с абревиатурата НХЛ (National Hockey League NHL (ен ейч ел)). НХЛ е професионална спортна организация съставена от отбори от САЩ и Канада – където е известна с френското си име LNH (Ligue nationale de hockey). „НХЛ“ е една от най-големите спортни лиги в Северна Америка.

История[редактиране | редактиране на кода]

Националната хокейна лига е основана през 1917 година в Монреал, Канада. След серии от диспути в канадската национална хокейна асоциация (NHA) между Едуард Дж. Ливингстоун – собственик на Торонто Блушъртс (сините фланелки), и собствениците на другите отбори. Собствениците се срещат в хотел Уиндсор в Монреал да обсъдят бъдещето на асоциацията. Ливингстоун не присъства на срещата поради заболяване и е бил неприятно изненадан от решението на собствениците на другите отбори за освобождаването му и отбора на Торонто от канадската хокейна асоциация. Последвалите обсъждания водят до създаване на националната хокейна лига (НХЛ). Преименуваният отбор на Торонто, вече „Аренас“, е тимът основател заедно с отборите на Монреал Канейдиънс (канадците), Монреал Уондърърс (чудесните), Отава Сенатърс (сенаторите) и Квебек Булдогс (булдоците).

НХЛ претърпява труден първи сезон след ранното напускане на Квебек Булдогс. На 2 януари 1918 година Уестмаунт Арена, дом на Монреал Уондърърс и Монреал Канейдиънс е опожарен. Монреал Уондъдърс претърпяват финансов крах. Без „Булдогс“ и „Уондърърс“ НХЛ остава само с три отбора не само до края на сезона, но и през целия втори сезон.

Снимка на Монреал Канейдиънс през 1942

Въпреки неистовата борба да просъществува през първото десетилетие, отборите от националната хокейна лига бележат сериозни постижения – за 9 години печелят 7 пъти купа Стенли. Лигата е преустановена за известен период заради испанския грип. През 1926 година заплатите на играчите достигат ниво, което не може да се сравнява, с която и да е било лига в Канада, НХЛ е сама в съревнованието за купа Стенли. Броят на отборите нараства с присъединяването на отбори от САЩ като Бостън Бруинс през 1924/25 година, Ню Йорк Американс и Питсбърг Пайрътс през 1925/26 година и Монреал Канейдиънс, Детройт Кугарс (преименуван на Ред Уингс) и Чикаго Блекхоукс през сезон 1926/27. Допълнения са направени с отборите на Монреал Маруун и Хамилтон Тайгърс. В края на сезон 1930/31 в НХЛ има 10 отбора. Но голямата рецесия взима своите жертви: Ню Йорк Американс, Питсбърг Пайрътс и Отава Сенатърс напускат лигата по финансови причини. С тези промени и втората световна война, броят на отборите през 25-ия сезон е шест. Тези останали отбори са известни като „оригиналните шест“. Това са отборите на Ню Йорк Рейнджърс, Монреал Канейдиънс, Чикаго Блекхоукс, Торонто Мейпъл Лийвс, Детройт Ред Уингс и Бостън Бруинс.

Експанзия от 1967 до наши дни[редактиране | редактиране на кода]

Със създаването на „Западната хокейна лига“, за която се е смятало, че ще се превърне в професионална лига и ще се състезава за купа Стенли, отказва възможността за сливане с НХЛ през сезон 1967/68. По този начин предотвратяват първата експанзия след 20-те. Шест нови отбора са добавени в списъка на НХЛ и поставени в изцяло новосъздадена дивизия. Това са Филаделфия Флайърс, Сейнт Луис Блус, Минесота Норт Старс, Лос Анджелис Кингс, Оукланд Сийлс и Питсбърг Пенгуинс. Три години по-късно са добавени отборите на Ванкувър Канъкс и Бъфало Сейбърс.

През 1972 година е създадена световната хокейна асоциация(СХА). Макар да не взима участие в съревнованието за купа Стенли нейния статус на сериозен съперник на НХЛ е бил безспорен. В отговор на това НХЛ решава да прибърза с разширяването и приема същата година Ню Йорк Айлендърс и Атланта Флеймс заедно с Канзас Сити Скаутс и Вашингтон Кепиталс две години по-късно. Разпределянето на младите таланти причинява проблеми в качеството на играта. Двете лиги са се борили за играчи до разпадането на СХА през 1979 година. Четири от останалите шест отбора се сливат с НХЛ: Хартфорт Уейлър (китоловците), Квебек Нордик (северняците), Едмънтън Ойлърс и Уинипег Джетс. От 1997 година Едмънтън Ойлърс са последния тим, който продължава да играе в НХЛ от световната хокейна асоциация.

В началото на 90-те експанзията продължава с пет нови отбора. Сан Хосе Шаркс дебютират през 1991, сезон по-късно се присъединяват Отава Сенатърс и Тампа Бей Лайтнинг. През 1993 година са добавени тимовете на Анахайм Майти Дъкс и Флорида Пентърс. С наближаването на новото хилядолетие броят от 30 отбора е завършен с прибавянето на нови 4 тима: Нашвил Предатърс (1998), Атланта Трашърс (1999), Минесота Уайлд (2000) и Колумбус Блу Джакетс (2000). Последната експанзия на лигата се осъществява през 2017 година с добавянето на Лас Вегас Голдън Найтс и промяна във формата на дивизиите и намалянето им от 3 на 2, с включване на 8 отбора във всяка дивизия (Метрополитън и Атлантическата) на Източната конференция и 8 отбора в Тихоокеанската и 7 отбора в Централната дивизия на Западната конференция.

Конференции и дивизии[редактиране | редактиране на кода]

Националната хокейна лига е разделена на 2 конференции (Източна и Западна), всяка от тях има по 2 дивизии. В редовния сезон всеки отбор изиграва 82 мача – 41 като домакини и 41 като гости. От тях 32 двубоя са срещу тимове от тяхната дивизия (по 8 срещу всички 4 отбора), 40 срещу отбори от друга дивизия, но същата конференция и 10 мача с отбори от другата дивизия – по 1 мач срещу всеки отбор от 2 дивизии (от общо 3 дивизии). Тези две дивизии се сменят всяка година. На края на редовния сезон победителите от всяка дивизия задно с останалите 5 отбора с най-добри показатели от всяка конференция се класират за плейофите. В директната елиминация отборите от източната и западна конференция играят поотделно, като победителите от всяка конференция се срещат на финала за купа Стенли.

Отбори[редактиране | редактиране на кода]

Националната хокейна лига стартира с 5 отбора през 1917 година, чрез разшряване, намаляване и преместване на отборите, броят им днешни дни е тридесет, 23 от които са от САЩ и 7 от Канада. Монреал Канейдиънс са най-успешният отбор с 24 купи Стенли. В четирите северноамерикански професионални лиги само Ню Йорк Янкис имат повече титли в професионалната бейзболна лига. Втори по успехи в НХЛ е отборът на Торонто Мейпъл Лийвс с 13 титли, но не са печелили купа Стенли от 1967 година. Детройт Ред Уингс са най-успешният американски отбор. Най-дългата серия от спечелени купи Стенли са Монреал Канейдиънс с 5 поредни от 1955/56 до 1959/60; Ню Йорк Айлендърс и отново Монреал Канейдиънс имат по 4 титли поред.

Източна конференция[редактиране | редактиране на кода]

Атлантическа дивизия[редактиране | редактиране на кода]

Метрополитън дивизия
Бостън Бруинс Ню Джърси Девилс (дяволите)
Бъфало Сейбърс (сабите) Ню Йорк Айлендърс (островитяните)
Детройт Ред Уингс Каролина Хърикейнс
Флорида Пантърс Кълъмбъс Блу Джакетс
Монреал Канейдиънс (канадците) Ню Йорк Рейнджърс (рейнджърите)
Отава Сенатърс (сенаторите) Филаделфия Флайърс (летящите)
Тампа Бей Лайтнинг Вашингтон Кепитълс
Торонто
Мейпъл Лийвс
(кленовите листа)
Питсбърг Пенгуинс (пингвините)

Западна конференция[редактиране | редактиране на кода]

Тихоокеанска дивизия Централна дивизия
Аризона Койотис Чикаго Блекхоукс (черните ястреби)
Анахайм Дъкс Колорадо Авеланч
Калгари Флеймс Минесота Уайлд
Едмънтън Ойлърс Далас Старс
Лос Анжелис Кингс Уинипег Джетс
Сан Хосе Шаркс Нашвил Предатърс (хищниците)
Ванкувър Канъкс (френските канадци) Сейнт Луис Блус (блусарите)
Вегас Голдън Найтс

Забележими играчи[редактиране | редактиране на кода]

Марио Лемьо през 2001

Най-известните играчи в историята на НХЛ са Горди Хоу, Боби Ор, Морис „Ракетата“ Ричард, Жан Беливу, Хауи Моренц, Дъг Харви, Гилберт Пераулт, Жак Плант, Еди Шор, Тери Саучук и Боби Хъл. В днешни дни Уейн Грецки, Марио Лемьо, Стийв Айзерман, Брет Хъл, Марк Месие, Мартин Бродюр, Джо Сакич и Патрик Роа са сред най-награждаваните играчи.

Топ 5 по точки през сезон 2005/06 са Джо Торнтън, Яромир Ягър, Александър Овечкин, Даниел Алфредсън и Дани Хийтли. Топреализатор беше Джонатан Чичу. Тримата най-резултатни защитници бяха Никлас Линдстром, Сергей Зубов и Брайън МакКейб, а тримата топ вратари (по победи) бяха Мартин Бродюр, Мика Кипрусоф и Марти Турко. И съревнованието на двамата новаци Александър Овечкин и Сидни Крозби привлече много внимание през този сезон.

Като прибавка на канадските и американските хокеисти, които са главната част от историческите играчи на НХЛ, лигата привлича и играчи от целия свят. След падането на комунизма през 90-те години в източна Европа и образувалите се нови държави не забраняваха свободното преминаване на играчите. Така се увеличи значително броя на европейските играчи в НХЛ. Нови европейски играчи подписаха за отбори от лигата с цел да се привлекат по-добри играчи в нападение. Европейският стил на игра беше възприет в НХЛ. Лигата доброволно започна да прекъсва сезона си за да могат играчите да представят страните си на олимпийските игри. В НХЛ играят хокеисти от 18 държави, като представителите на Канада са най-много.

НХЛ: една интернационална лига[редактиране | редактиране на кода]

НХЛ е горда с играчите си от целия свят. От 90-те лигата реши да промени начина си на промотиране в Европа. Тя все още продължава да рекламира в медиите. От 1998 година НХЛ доброволно прекратява първенството за да могат играчите да вземат участие на олимпийски игри и световни първенства. Лигата заплаши, че след зимните олимпийските игри през 2010 година, ще спре участието на играчите си, но е почти сигурно, че ще се стигне до консенсус и играчите от най-добрата лига ще могат да участват на олимпиади и световни първенства. Лигата винаги е имала засилено присъствие на канадци, но през последните 25 години процента им намалява постепенно, отстъпвайки място на американски и европейски хокеисти.

Сезон 2005/06
Проценти Страна Брой играчи Отбор с най-много
53,1 Канада 389 Калгари Флеймс – 71%
18,3 САЩ 134 Ню Джърси Девилс – 52%
6,8 Чехия 50 Ню Йорк Рейнджърс – 29%
5,7 Швеция 42 Детройт Ред Уингс – 28%
4,4 Финландия 32 Далас Старс – 30%
4,2 Русия 31 Монреал Канейдиънс – 15%
3,1 Словакия 23
1,0 Германия 7
1,0 Украйна 7

Правила[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че правилата в националната хокейна асоциация следват главно правилата на хокея на лед, се различават незначително от тези използвани в международните мачове организирани от международната хокейна федерация.

Игрово време[редактиране | редактиране на кода]

Всеки мач е с продължителност 60 минути – 3 части от по 20 минути. Между всяка част има 15 минути почивка. По време на прекъсванията на играта, отборите имат по 25 секунди за смени с изключение на прекъсванията за телевизионни реклами. Рекламните прекъсванията са дълги 2 минути и по 3 във всяка част: продължителността на прекъсванията на период са около 6, 10 и 14 минути, стига да няма пауър плей или отбелязани голове.

Всеки отбор може да вземе 30 секунди прекъсване (таймаут), което може да бъде взето само по време на нормално спиране на играта.

Хокейна площадка[редактиране | редактиране на кода]

Рисунка на хокейна площадка
Рисунка на хокейна площадка

Хокейната площадка има формата на правоъгълник със заоблени ъгли и е оградена от стена. Червената линия разделя площадката на две половини. Тя се използва за отсъждането на „айсинг“. Има още и две сини линии, които разделят полето на третини и зони. В края на всяка площадка има и „тънка червена линия“. По нея се отсъждат головете и айсинг нарушенията.

От тази година има една новост вследствие на проба в по-долна хокейна лига – има трапецовидно поле зад вратата. Вратарят може да играе с шайбата само в трапеца или пред вратата. Ако докосне шайбата зад вратата и не е в трапеца се отсъжда двуминутно наказание за забавяне на играта.

Гол и победа[редактиране | редактиране на кода]

Един гол е отбелязан, когато шайбата премине гол линията и влезе във вратата. Отборът с повече голове в края на 60 минутния мач печели. Ако резултата е равен се играе 5 минути продължение по правилата на внезапната смърт при 4 – 4 играча, където първия тим отбелязал гол печели мача. Ако в допълнителното време не се отбележи гол, мача се решава с наказателни удари. По трима играча от всеки отбор изпълняват по един наказателен удар. Отборът отбелязал повече е победител. Ако и след това резултатът е пак равен изпълнението на наказателни удари продължава по правилата на внезапната смърт.

Засада[редактиране | редактиране на кода]

В хокея на лед засада (офсайд) се отсъжда, когато играч от атакуващия отбор навлезе в атакуващата зона, с други думи премине синята линия, преди шайбата. Когато бъде отсъдена засада, реферът прекъсва играта и я подновява с була в централната зона.

НХЛ премахна през 2006 нарушението „офсайд пас“ или „пас между двете линии“, което се отсъждаше при подаване от защитната зона преминаващо червената линия.

Айсинг[редактиране | редактиране на кода]

Айсинг се отсъжда, когато играч изстреля шайбата през червената линия и „тънката червена линия (гол линията)“ без да уцели вратата. Когато има айсинг, съдията спира играта. Играта се подновява с була в защитната зона на отбора предизвикал нарушението. При игра с числено намален състав вследствие на наказание отборът с по-малко играчи не се наказва за изчистване на шайбата. Ако вратарят докосне шайбата, айсинг не се свири.

Според нововъведение в правилата през сезон 2004/05, ако отбор изчисти шайбата при числено равенство на играчите (5 на 5), на него не му се разрешава да извършва смени по време на прекъсването за булата.

Наказания[редактиране | редактиране на кода]

Наказание се отсъжда за неподходящо поведение. По време на наказанието наказаният играч се изпраща на наказателната скамейка. Ситуацията при игра с числено превъзходство се нарича „пауър плей“, а при игра с по-малко играчи се нарича „шортхендет“.

Трофеи и награди[редактиране | редактиране на кода]

Купа Стенли изложена в хокейната зала на славата

Националната хокейна лига дава определен брой награди; отборни и индивидуални.

Отборни трофеи[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуални трофеи[редактиране | редактиране на кода]

Три години след прекратяване на кариерата, на играчите се дава възможност да бъдат избрани за хокейната зала на славата. В миналото, ако играчът се е смятал за изключително добър този период не се е спазвал. На само 10 играчи е оказана тази чест. През 1999 година Уейн Гретцки стана последния играч, на който бе премахнат този период. След този случай от НХЛ обявиха, че това ще е последното изключение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]