Национална народна армия – Уикипедия

Знаме на ННА

Национална народна армия (на немски: Nationale Volksarmee) е названието на въоръжените сили на Германската демократична република, просъществували от 1956 до 1990 година. По време на Студената война, Националната народна армия е най-добре оборудваната и мощна армия във Варшавския договор след тази на Съветския съюз.

История[редактиране | редактиране на кода]

Войници от гвардейски полк „Фридрих Енгелс“ маршируват на церемония за смяна на караула

След края на Втората световна война на Германия е забранено да притежава армия и да има собствена военна индустрия. Забраната продължава и няколко години след сформирането на ФРГ и ГДР. Първа сформира своя войска Западна Германия, в края на 1955 година. Шест месеца по-късно, на първи март 1956 е сформирана Националната народна армия на Източна Германия. Обучаването на кадрите е осъществено от бивши офицери на Вермахта и комунистически ветерани от гражданската война в Испания.

За кратки срокове ГДР успява да сформира голяма, отлично тренирана войска, съчетаваща германски военни традиции с доктрина, близка до съветската. Към 1957 година близо 30% от офицерския състав са ветерани от Вермахта. Техният боен опит се оказва изключително ценен при сформирането на ННА, макар до края на 1960-те години повечето от тях да се пенсионират. Наборната служба е въведена през 1962 година. Именно тогава числеността на редовните войски нараства до 170 000 души. С времето в офицерския състав започват да навлизат политкомисари на Единната социалистическа партия на Германия.

Националната народна армия никога не участва в директни сражения, но оказва значителна материална и логистична подкрепа в редица конфликти. По време на Пражката пролет през 1968 източногерманските войски оказват подкрепа на съветските. Източногермански пилоти управляват и либийските бомбардировачи, нанасяли въздушни удари по време на Либийско-чадската война през 1980-те. Стотици военни инструктори са били пръснати по целия свят с цел обучение на войски от съюзни на Източния блок страни. Националната народна армия е била в повишена бойна готовност по време на Карибската криза, построяването на Берлинската стена през 1961 и след събарянето ѝ през 1989.

ННА е разпусната през 1990 година. От огромните ѝ запаси с модерни въоръжения не остава почти нищо, а всичките ѝ бази биват закрити. Малка част от техниката бива разпродадена на различни държави, върната на Русия или запазена на въоръжение; по-голямата част от нея бива нарязана за скрап. Само 3200 от общо 36 000 източногермански офицери са приети на служба в Бундесвера (с понижение в чин) след краха на ГДР.

Организация[редактиране | редактиране на кода]

Общата численост на Националната народна армия към 1987 година е 175 300 души, от които 54% (95 000) са наборни войници.[1] Сухопътните войски са най-голямото звено с около 120 000 души състав.[2]

Клоновете са 4:

Основното полувоенно формирование на страната е Бойни групи на работническата класа (на немски: Kampfgruppen der Arbeiterklasse), което наброява между 210 000 и 400 000 души.

До средата на 1970-те години организацията на ННА е следната:

  • Първи военен окръг – Щраусберг, 35 км западно от Берлин; основен окръг
  • Втори военен окръг – всички обекти на ВВС и ПВО;
  • Трети военен окръг – Лайпциг; всички военни обекти в южната част на страната;
  • Четвърти военен окръг – всички обекти на ВМС;
  • Пети военен окръг – Нойбранденбург, всички военни обекти в северната част на страната;

В средата на 1970-те Втори и Четвърти окръг са разформировани като административни единици.

Основната цел на Националната народна армия по конституция е „да защитава постиженията на германското социалистическо общество“, и като такава е тясно свързана с въоръжените сили на другите държави членки на Варшавския договор.[3]

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Германски танкове Т-72 на военен парад през 1979

До самия си край ГДР разполага с най-добре въоръжената армия в Източния блок, като изключим съветската. Малка част от техниката бива върната на СССР през 1990 година. Количеството оборудване, останало след краха на Източна Германия, е огромно и разнообразно по вид — боеприпаси, бронирани машини, самолети, вертолети, кораби, подводници, резервни части, медицинско оборудване и медикаменти, комплекти за ЯХБЗ, тренажори и др. Значителна част от не оръжейните запаси биват подарени или продадени на страни от Третия свят. Много малка част от оръжията са приети на въоръжение в Бундесвера, останалите са продадени или използвани за тестове, а по-голямата част – нарязани.

Общото оборудване в активна експлоатация към 1990 е следната:

  • 767 летателни апарата (вертолети и самолети)
  • 208 плавателни съда
  • 2671 танка
  • 133 900 колесни машини
  • 2199 артилерийски установки
  • 1 376 650 лични оръжия
  • 303 690 тона боеприпаси
  • 14 335 тона гориво и почистващи агенти

Униформи и отличителни знаци[редактиране | редактиране на кода]

С изключение на военноморския флот, униформите в Националната народна армия са тъмно сиви и се делят на зимни и летни. Като типове се дели на полева, парадна и т.н. Униформите на военнослужещите във флота са тъмно сини.

Висши офицерски звания
Маршал на ГДР Армейски генерал Генерал-полковник Генерал-лейтенант Генерал-майор
Офицерски звания
Оберст (Полковник) Оберстлейтенант (Подполковник) Майор Хауптман (Капитан) Оберлейтенант (Старши лейтенант) Лейтенант Унтерлейтенант (Младши лейтенант)
Офицерски кандидати
Щабсоберфенрих Щабсфенрих Оберфенрих Фенрих
Сержантски звания
Щабсфелдфебел (Сержант-майор) Оберфелдфебел (Старши сержант) Фелдфебел (Младши сержант) Унтерфелдфебел (Сержант) Унтерофицерл (Ефрейтор)
Войнишки звания
Щабсгефрайтер (Младши ефрейтор) Гефрайтер (Редник – първи клас) Золдат (Редник)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Въоръжени сили на ГДР
  2. ↑ Сухопътни войски на ГДР
  3. ↑ Мисия и цели

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Национална_народна_армия&oldid=11259146“.