Натурализъм (литература) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Натурализъм.

Виж натурализъм за натурализма във философията, театъра и др.
Анонс на първата публикация на романа на Емил Зола „Жерминал“.

Натурализмът (на латински: naturalis – по природа, natura – природа) е литературно течение в европейската литература за периода 1880 – 1940, което използва детайлен реализъм, за да зададе идеята, че социалните условия, наследствеността и средата са сили, от които не може да се избяга при формирането на човешкия характер.

Възниква като литературно направление във Франция през 1860-те години. Обикновено се описва като литературно течение, което търси да преповтори, репликира ежедневната реалност, която е лесно верифицируема, за разлика от романтизма или сюрреализма, при които обектите на описание могат да получат символна, идеалистична или свръхестествена трактовка. Натурализмът произтича от литературния реализъм. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността. Неговите философски основания се състоят в обясняването на обществените явления като „пряка последица от природните и биологичните фактори“. Както при повечето нови (за тогавашната епоха) течения, водеща мисъл у писателите натуралисти е, че творческите методи на предишните литературни течения се смятат за остарели; те търсят близост с науката, научност в изображението; приемат, че физиологическите явления определят живота и развитието на човека. Най-употребяваната форма е романът.

В литературата[редактиране | редактиране на кода]

Тук огромно влияние оказва появилата се тогава и широко разпространена теория за наследствеността. Посредством това в произведенията на писателите-натуралисти човекът е представен и в крайни окраски – като биологичен вид, роб на зверските си инстинкти, жертва на болезнена наследственост. Може да бъде описан накратко като изследване на природата, хората и средата.

Представители са Емил Зола, Ги дьо Мопасан, Алфонс Доде, Хенрик Ибсен, Герхарт Хауптман, Арно Холц, Аугуст Стриндберг, Лудвиг Анценгрубер, Томас Харди.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Colette Becker, Lire le réalisme et le naturalisme. Dunod ISBN 2-10-000174-4
  • Patricia Carles & Béatrice Desgranges. Le naturalisme. Nathan – Collection Balises Genres et Mouvements. 2001 ISBN 2-09-182181-0
  • Yves Chevrel, "Naturalisme". Encyclopædia Universalis
  • Henri Mitterand, Zola et le Naturalisme. PUF, 1986 ISBN 2-13-052510-5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Naturalism (literature) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​