Динатриев оксид – Уикипедия

Динатриевият оксид (също натриев оксид, формула: Na2О) е химично съединение, основен оксид на натрия. При разтварянето му във вода се получава натриева основа. Динатиевият оксид е бяло, хигроскопично кристално вещество с плътност 2,27 g/cm3 и температура на топене от 920 °C. При 1275 °C сублимира. Получава се при изгаряне на метален Na в сух въздух или при нагряване на динатриев пероксид с метален Na:

Използва се в химическата практика като кондензационно средство. Динатриевият оксид взаимодейства с киселинни оксиди, киселини и вода:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]