Нар – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Нар.

Цвят на нар
Нар
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Миртоцветни (Myrtales)
семейство:Блатиеви (Lythraceae)
род:Punica
вид:Нар (P. granatum)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Нар в Общомедия
[ редактиране ]
Суров нар
Pomegranates, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Калций, Ca10 mg
Желязо, Fe0.3 mg
Магнезий, Mg12 mg
Фосфор, P36 mg
Калий, K236 mg
Натрий, Na3 mg
Цинк, Zn0.35 mg
Мед, Cu0.158 mg
Манган, Mn0.119 mg
Селен, Se0.5 μg
  Други
Нар в Общомедия

Нарът е вид широколистно дърво или храст от род Punica или неговият плод.

Растението е сухолюбиво и идва от Иран и централна Азия, до Хималаите. То е пренесено до Армения, средиземноморските региони, югоизточна Азия, тропическа Африка и югозападните части на САЩ. На много от тези места то се отглежда специално за ядливия си плод.

Дървото расте до около 8 метра, но рядко стига до толкова. Там където се е засадило само, без човешки грижи, често става храст или ниско дръвче. Листата му са малки, продълговати и тесни – дълги са 3 – 7 см дълги и са широки 2 см. Цветът му е оранжево-червен, едър с пет листа (понякога повече при култивираните растения).

Плодът е сферичен, голям колкото портокал или грейпфрут, с жълта до червеникава кора. Под кожата, месото е жълтеникаво. Във вътрешността се съхраняват десетки розови, червени или винени сочни зърна, които представляват семената на нара. Целите зърна са ядливи, на вкус сладки или леко кисели.

Нарът вирее в сухи райони и не обича влага, тъй като в такава почва лесно бива нападана от гъбични заболявания. Понася слана до около -10 °C.

Нарът е определян като „лекарство“ и „антибиотик“, който подсилва много имунната система и предпазва от различни болести. С някои от своите съставки, той е полезен за сърцето, понижава холестерола, спомага за това да не се развиват ракови клетки и балансира кръвната захар. Той съдържа и много антиоксиданти.

Спомага за разширяване на кръвоносните съдове, а също и блокира ензимът „АСЕ“, вследствие на което се забелязва и понижаване на кръвното налягане. Кората на нара съдържа алкалоид, танин и гликозид, които помагат при борбата с глистите. Също така кората е „убиец“ на вируси и микроби. Помага и при кожни инфекции и рани. Друго свойство на нара е, че дава енергия и премахва умората.

Хората с ниско кръвно не трябва да пият сок от нар, защото той има свойството да понижава кръвното налягане.

Във фолклора, нарът е символ на любовта и брака. Смята се, че който хапнел от плодовете му, дадени от някой друг, никога няма да бъде забравен. Такава например е историята за Хадес и Персефона.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Punica granatum (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)