Напрежение (механика) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Напрежение.

Елементарен паралелепипед и тензор на напреженията.

Напрежението е тензорна физична величина, използвана в механиката, която представлява концентрация на разрезните сили в околност на точка от сечение на натоварено твърдо тяло, което се намира в състояние на статично равновесие. Околността на точката най-лесно се изобразява с елементарен паралелепипед (показан на схемата). Стените на елементарния паралелепипед се наричат площадки. По тях се изобразяват компонентите на напрежението.

При разлагането на вектора напрежение по координатните оси и се получават девет компоненти. За прегледност те се подреждат в специална матрица, наречена тензор на напреженията:

Напреженията, означени с , са перпендикулярни на съответните площадки и се наричат нормални напрежения, като в зависимост от посоката си могат да бъдат опънни или натискови. Напреженията, означени с , лежат в съответните площадки и се наричат тангенциални напрежения (също срязващи или хлъзгащи). Компонентите, разположени на един и същи ред лежат в една и съща площадка, а компонентите, разположени в една и съща колона са успоредни на една и съща ос. Нормалните напрежения лежат по главния диагонал. Спрямо главния диагонал матрицата е симетрична.

Напреженията играят важна роля в техниката, тъй като един от основните критерии за рарзрушение на дадена конструкция е надхвърлянето на определени стойности на напреженията в нея, наречени опасни напрежения.

В Международната система единици напреженията се измерват с паскали.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]