Нако Станишев – Уикипедия

Тази статия е за Нако Стоянов Станишев. За Нако Станишев Кюркчията вижте Арап Нако Станишев.
Нако Станишев
български възрожденец
Роден
около 1810 г.
Починал
март 1875 г. (65 г.)
Семейство
ДецаКонстантин Станишев

Нако Стоянов Станишев е български търговец и производител, един от изтъкнатите дейци на Българското възраждане в Македония. Той е начело на кукушките първенци, които през 1859 г. първи успяват да постигнат от Патриаршията назначаване на българин за владика, което води до по-смели действия на ръководителите на църковната борба за самостоятелна българска екзархия.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Нако Станишев е роден около 1810 година в Кукуш. В продължение на 22 години търгува с бели платна, които кукушани произвеждат в домашни условия от местен памук, и обикаля Македония и Албания. След появата на плата американ домашната платнарска промишленост в града запада и Нако преминава към производство и продажба на шарлаган (масло от сусам).

Нако Станишев посещава Охрид и Струга още през 1840 година. Оттогава води начало и познанството му с Димитър Миладинов. По негов почин и по негова препоръка Димитър Миладинов постъпва за първи учител в Кукуш през 1840 година. В продължение на повече от две десетилетия Димитър Миладинов и Нако Станишев са свързани със сърдечно приятелство и близко сътрудничество в борбата за църковна независимост, както и в усилията за развитие на българското просветно дело в Македония.[3] Станишев поддържа контакти и с Георги Раковски.[4]

Постепенно той излиза начело на българските кукушки първенци и става главен инициатор и двигател на униатската акция на кукушани от 12 юли 1859 година, когато те се обръщат към папа Пий IX с готовност да преминат към католическата църква, принуждавайки по този начин гръцката патриаршия на отстъпки. В резултат Кукуш пръв от българските градове се сдобива с православен български владика – Партений Зографски. Васил Манчев свидетелства за срещите на Нако Станишев по време на тези борби с Драган Цанков, за многобройните му посещения начело на кукушка делегация ту в Патриаршията, ту в руското посолство, както и за разговорите му с видния български духовен водач Иларион Макариополски, който по общото съгласие на Българската църковна община в Цариград и Вселенската патриаршия бива изпратен в Кукуш за преговори.[5] Според Тончо Жечев, на ловкостта и безскрупулността на Нако Станишев в политическата игра, когато се отнася за патриотичната национална цел, би могъл да завиди и Драган Цанков. Кукушкият първенец бил „готов да използва всякакви средства и умело шантажирал патриаршията и гръцкото духовенство с мисионерите, както и мисионерите с руската помощ и с протаканията, половинчатостите на кукушките стремления към папата и католицизма“, „играел хитроумна угра с униятските и католическите дейци“.[6]

„Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“, 1884

По повод смъртта на Нако Станишев през март 1875 година в цариградското списание „Ден“ излиза следният некролог:

„ С горчива жалост идем да изявим, че немилостивата свърт прекоси живота на един от първите ни съграждани. Този наш събрат е г-н Нако Ст. Станишев. Неговата милост е познат почти на всички наши народни труженици в Цариград, с които той твърде деятелно и искрено работеше по народно-черковното ни питане и са е отричавал по своята зрялост и опитност в делата си. Той е бил един от първите двигатели на българщината в Македония. Той много пъти поради черковно-народните ни работи е бивал осъждан на заточение, обаче с опитността си, разумността си той е умеел да докаже на правителството невинността си и да ся избави от премеждието. Прочее на негова милост отличния му характер и похвалните дела заслужават да привлекат вниманието на всякого, че е прахосал повече от половината си имот по народо-черковната ни борба с гърците. Вечна му памят! Бог да го прости![7] “

Опелото му е извършено в голямата кукушка църква „Света Богородица“, за което православните българи разбиват вратата на храма, тъй като той е в ръцете на кукушките униати.[8]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Нако и съпругата му Неша имат четирима сина: Константин, Атанас, Димитър (Мицо) и Милош Станишев. Най-големият, Константин завършва физико-математическия факултет на Московския университет, жени се за дъщерята на Владимир Дал и става директор на Императорския лицей, а по време на Освобождението на България и в годините след него временно заема важни постове в България. Мицо също следва няколко години в Русия, но без да завърши, се завръща в Кукуш, за да подхване работите и отговорностите на баща си. Той е и главният продължител на рода, имайки 8 деца, най-известните от които са д-р Константин Станишев и професор Александър Станишев. Най-малкият син Милош Станишев следва право в Женева и впоследствие става главен прокурор в Царство България.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нако Станишев
(около 1810 – 1875)
 
Неша
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Магда М. Бучкова
 
Атанас Станишев
 
Димитър Станишев
(1852 – 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 – 1929)
 
Константин Станишев
(1840 – 1900)
 
Милош Станишев
(1865 – 1935)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Станишев
(1882 – след 1943
 
Мария Кавракирова
(около 1882 – 1971)
 
Константин Станишев
(1877 – 1957)
 
Милош Станишев
(1891 – 1915)
 
Александър Станишев
(1888 – 1945)
 
Христо Станишев
(1884 – 1976)
 
Неша Крапчева
(1897 – 1983)
 
Данаил Крапчев
(1880 – 1944)
 
Крум Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1906 – 1995)
 
Радка Йосифова
(1908 – 2012)
 
Константин Йосифов
(1893 – 1977)
 
 
 
 
 
Ирина Талева
(? – 1976)
 
Димитър Талев
(1898 – 1966)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 455 - 470.
  2. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 94, 95, 97.
  3. ↑ Райков, Димитър. Димитър и Константин Миладинови, Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха, Партиздат, София, 1986.
  4. ↑ Македонският въпрос, Институт за история на БАН, София, ноември 1968 г.
  5. ↑ Манчев, Васил. Спомени. Дописки, писма, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982., архив на оригинала от 9 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071209134238/http://my.opera.com/Ohrid/blog/1825-1907-4, посетен на 9 декември 2007 
  6. ↑ Жечев, Тончо. Българският Великден или Страстите български. 2 изд. София, Народна младеж, 1976. с. 54.
  7. ↑ Ден, брой 10, 16 април 1875.
  8. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нако_Станишев&oldid=11826908“.