Надмолекулярна химия – Уикипедия

Пример за супрамолекулен ансамбъл, представен от Жан-Мари Лен
Супрамолекулярен комплекс на хлоридния йон, кукурбит[5]урил и кукурбит[10]урил.
Пример за механически укреплен молекулярен ансамбъл ротаксан.
Съединение от типа гост-домакин p-ксилиламоний, свързано с кукурбитурил.
Интермолекулярен ансамбъл на самопроизволна сбирка фолдамер на Жан-Мари Лен

Надмолекулярната химия, наричана още супрамолекулярна химия, е интердисциплинарна област в науката, включваща физични, химични и биологични аспекти. Терминът е въведен от Нобеловия лауреат Жан-Мари Лен през 1978 г.

Надмолекулярната химия изучава надмолекулните комплекси - групи от макромолекули, свързани помежду си в резултат от пространствено и химическо съответствие между техните участъци. При образуването им голяма роля имат водните молекули. Хидратационната обвивка, която те образуват около макромолекулите, поддържа триизмерната им форма и електричните заряди. Известни надмолекулни комплекси са клетъчните мембрани, рибозомите, хроматинът, вирусите.

Основни класове съединения[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]