Надежда Станчова – Уикипедия

Надежда Станчова
български дипломат и британска благородничка
Родена	Надежда Димитрова Станчова 1894 г.
Починала	15 април 1957 г. (63 г.)
Семейство
Баща	Димитър Станчов
Майка	Анна Александрова дьо Сен Кристоф
Деца	0
Надежда Станчова в Общомедия

Надежда Димитрова Станчова е български дипломат и британска благородничка. Тя е дъщеря на българския политик и дипломат Димитър Станчов и френската графиня Анна Александрова дьо Сен Кристоф, придворна дама на княгиня Мария-Луиза и царица Елеонора.

Надежда Станчова научава перфектно осем езика и се отдава на дипломатическото поприще, като вероятно е първата европейка-дипломат ^[1][2]. Тя е секретар-преводач на българската делегация за подписването на Ньойския договор. Министър-председателят Александър Стамболийски често я използвал като преводач при участието му в международни конференции и посещения в чужбина, тъй като, както се шегувал, тя можела да пази тайна на всичките осем езика, които говорела. След като Стамболийски бива убит след Деветоюнския преврат 1923 г., в знак на протест Надежда Станчова подава оставка като първи секретар на българската легация във Вашингтон. Според Мари Фиркатиан от Хилиър Колидж, която има изключителен достъп до частната кореспонденция на сем. Станчови, Надежда е работила като журналист и продуцент в Би Би Си ^[3][4].

През 1924 г. тя се омъжва за шотландския лорд Александър Мюър ^[5]. Лейди Надежда Мюър играе посредническа роля за уреждането на визитата на цар Борис III и царица Йоанна в британското кралско имение Балморал в Шотландия през 1938 г. ^[6]. По време на Втората световна война лейди Мюър превръща родовото имение Блеър Дръмънд ^[7] в болница за възстановяващи се британски войници.

Тя написва за баща си книгата „Димитър Станчов – патриот и космополит“, издадена малко преди смъртта ѝ през 1957 г. в Лондон. Лейди Надежда Мюър не оставя потомци.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NLG PLWABN IdRef VIAF WorldCat